— Както казах, възникнал един малък проблем…
Да. Ужас, лудост и смърт. Какво ще кажете, малък проблем, нали деца?
Карун остави кутията с надпис ИДВАМ ОТ МАГАЗИНА ЗА ДОМАШНИ ЖИВОТНИ НА СТАКПОУЛ на полицата и погледна часовника си. Дявол да ме вземе, хванал съм го обратно. Обърна го както трябва и видя, че е два без четвърт. Беше му останало само час и петнадесет минути компютърно време. Как само лети времето в приятни занимания, закиска се той.
Той отвори кутията, бръкна в нея и измъкна една писукаща малка мишка за опашката. Сложи я пред Терминал 1 и каза: „Хайде, мишле“. Мишката бързо скочи от щайгата за портокали и се затича по пода.
Псувайки, Карун скочи след нея и за малко щеше да я хване в ръка, преди тя да се промъкне в цепнатината между две дъски и да изчезне.
„МАЙНАТА ТИ!“ извика Карун и изтича обратно до кутията с мишки. Стигна тъкмо на време, за да върне две потенциални бегълки обратно в кутията. Взе втора мишка, хвана тази през корема (по професия беше физик и не познаваше добре белите мишки) и пак затвори капака на кутията.
Тази мишка той завъртя и залюля, за да я замае. Тя се вкопчи с лапички в дланта на Карун, но безрезултатно, тя се претърколи през Терминал 1. Карун чу веднага как тя се приземи върху портокаловите касетки в другия край на хамбара.
Този път той спринтира, защото си спомни как му бе избягала първата мишка. Опасенията му бяха напразни. Бялата мишка просто клечеше на щайгата, с празен поглед, слабините й едва се надигаха. Карун забави ход и я приближи съвсем внимателно — не беше от хората, които са свикнали да се занимават с мишки, но не беше нужно човек да е ветеран в работата с мишките, за да види, че нещо никак не е в ред.
(„Мишката не се чувствала много добре след преминаването си“, каза Марк на децата си с широка усмивка, за която само жена му усети, че е съвсем фалшива.)
Карун докосна мишката. Имаше чувството, че докосва някаква инертна маса — нещо натъпкано с талаш или слама, може би — само дето при дишането й се надигаха слабините. Мишката въобще не погледна към Карун, гледаше вторачено напред. Той бе пуснал едно въртящо се, пъргаво, жизнено животно, а сега тук имаше нещо, което приличаше на восъчната фигура на мишка.
Тогава Карун щракна с пръсти пред малките розови очички на мишката. Тя премигна… и падна мъртва на една страна.
— Така че Карун решил да опита с друга мишка — каза Марк.
— Какво станало с първата мишка? — попита Рики. Марк пак си извади широката усмивка:
— Пенсионирали я с почести.
Карун намери една хартиена кесия и сложи мишката в нея. Тази вечер щеше да я занесе на Москони, ветеринарят. Москони можеше да направи дисекция и да му каже, дали органите й са по местата си. Правителството сигурно щеше да се противопостави да се замесва цивилен гражданин в един проект, който би бил класифициран като тройно свръх секретен. Такъв е животът, както казала котката на котенцата, когато се оплакали, че млякото не е достатъчно топло. Карун бе решил, че Великият баща от Бялата къща във Вашингтон ще научи за това, колкото е възможно по-късно. За нещастната помощ, която Великият баща от Бялата къща му бе оказал, той можеше да почака. Такъв е животът. Тогава си спомни, че Москони живее ужасно далече, а в микробуса няма достатъчно бензин, дори да стигне до центъра на града… да не говорим за обратния път.
Но беше 2:03 — беше му останало по-малко от час компютърно време. После щеше да мисли за проклетата дисекция.
Карун направи една временна пързалка към Терминал 1 (всъщност това бе първият Улей за разходка, каза Марк на децата и Пати реши че идеята за Улей за разходка на мишки е много сладка и смешна) и пусна нова бяла мишка по нея. Той затворил от едната страна с голяма книга и след няколко секунди безцелно топуркане и душене, мишката премина през терминала и изчезна.
Карун притича през хамбара. Мишката бе мъртвопристигнала.
Нямаше кръв, нямаше подувания по тялото, които да показват, че е имало такава голяма промяна в налягането, която да предизвика вътрешни разкъсвания. Карун предположи, че може би кислородният глад…
Той поклати нетърпеливо глава. На бялата мишка й бяха нужни само наносекунди да премине от другата страна. Неговият собствен часовник потвърждаваше, че времето бе останало константа в процеса, или поне много близо до константа.
И втората мишка отиде при първата в кесията. Карун извади трета (четвърта, ако броите първата късметлийка, която успя да избяга през цепнатината) и се почуди какво ли ще му свърши първо, компютърното време или запасът от мишки.