Накрая някакво момче с един мъничък „Шевет“, като консервна кутия, спря и Карун се качи.
— Какво носиш в кесията, чиче?
— Умрели мишки — каза Карун. Добре, че спря една друга кола. Когато фермерът, който я караше попита за кесията, Карун му каза, че в нея има сандвичи.
Москони веднага направи дисекция на една от мишките, като обеща да направи дисекция на останалите по-късно и да се обади на Карун по телефона, за да му каже резултата. Първоначалният резултат не беше много окуражаващ. Доколкото Москони можеше да определи, разрязаната мишка си беше съвсем здрава, само дето беше умряла.
Потискащо.
— Виктор Карун бил ексцентрик, но не бил глупак — каза Марк. Служителите се приближаваха и той разбра, че ще трябва да побърза… или да довърши историята в залата за събуждане в Уайтхол. — Докато пътувал на автостоп същата вечер — а голяма част от пътя той минал пеша, поне така се разказва, той осъзнал, че с един замах е решил поне една трета от енергийната криза. Всички стоки, които дотогава трябваше да пътуват с влак, с камион, с кораб или самолет, всички можеха да бъдат транспортирани с „разходката“. Човек можеше да напише писмо до приятеля си в Лондон, или Рим, или Сенегал и той можеше да го получи още на следващия ден — без да се изгори грам бензин. Сега го приемаме за даденост, но за Карун това е било голямо нещо, вярвайте. Както и за всички останали.
— Но какво станало с мишките, татко?
— И Карун все това се питал — каза Марк, — защото разбирал, че ако хората искат също да се възползват от „разходката“, това би било разрешение на почти цялата енергийна криза. И така бихме могли да покорим космоса. В своята статия в „Популярна механика“ той казва, че дори звездите биха могли най-накрая да са наши. И той използва метафората за това, как може да се пресече плитък поток, без човек да си намокри краката. Просто се взема голям камък и се хвърля в потока, после се взема още един камък, стъпва се на първия и той също се хвърля в потока. После се взема трети камък, стъпва се на втория и се хвърля третия в потока и така, докато се направи пътека от камъни… а в нашия случай през слънчевата система, или дори галактиката.
— Това въобще не го разбирам — каза Пати.
— Защото си патка — каза Рики самодоволно.
— Не съм! Татко, Рики каза…
— Деца, престанете — каза Мерилиз внимателно.
— Карун до голяма степен предсказал това, което се случи — каза Марк. — Безпилотни космически кораби, програмирани да се приземяват отначало на луната, после на Марс, после на Венера, после на външните луни на Юпитер… космически кораби, програмирани да правят само едно нещо, след като се приземят…
— Да инсталират станция на „разходката“ за телепортиране на астронавти — каза Рики.
Марк кимна.
— Сега има научноизследователски постове из цялата слънчева система, и може би някой ден, дълго след като сме си отишли от този свят, за нас ще има и друга планета. Има космически кораби на проекта „разходка“ на път към четири звездни системи, които имат свои слънчеви системи… но ще мине много, много време, преди да стигнат до там.
— Искам да зная какво е станало с мишките — каза Пати нетърпеливо.
— Е, накрая правителството се намесило, — каза Марк. — Карун ги държал настрана колкото може по-дълго, но накрая те подушили какво става и му стъпили на врата. Направили Карун почетен шеф на проекта и той останал на този пост до смъртта си, без обаче да се занимава с изследвания.
— Еее, горкият човек! — каза Рики.
— Но е станал герой — каза Патриша. — Сега го има във всички учебници по история, също като президента Линкълн и президента Харт.
„Сигурен съм, че това е голямо утешение за него… където и да се намира той сега“, помисли си Марк и пак продължи, като внимателно замазваше неприятните места.
Правителството, притиснато до стената от разрастващата се енергийна криза, наистина здраво му стъпи на врата. Те искаха „разходката“ да започне да носи приходи, колкото може по-скоро, например — вчера. Изправено пред икономически хаос и все по-вероятната картина на анархия и глад през 90-те, то едва бе спряно в последния момент да не направи официално съобщение за „разходката“, преди да са завършени задълбочените спектрографски анализи на транспортирани с „разходката“ предмети. Когато анализите бяха готови — и не показаха изменения в структурата на транспортираните предмети — съществуването на „разходката“ бе обявено със страхотен шум. Демонстрирайки за първи път интелигентност (в края на краищата, нуждата е майка на изобретателността) Американското правителство постави Йънг и Рубикъм начело на проекта. Оттам започна да се изгражда митът около Виктор Карун, застаряващ, странен мъж, който си вземаше душ може би два пъти в седмицата и си сменяше дрехите само когато се сетеше за това. Йънг и Рубикъм и агенциите, които ги последваха, превърнаха Карун в комбинация от Томас Едисън, Ели Утни, Пекъс Бил и Флеш Гордън. Цялата работа имаше и хумористична страна, малко черен хумор, наистина, (но Марк Оутс не каза нищо от това на семейството си), а именно, че по онова време Виктор Карун може вече да е бил мъртъв или луд, казват, че изкуството имитира живота, а Виктор Карун сигурно е бил запознат с книгата на Робърт Хайнлайн, за двойниците, които дублират важните фигури на обществени места.