Виктор Карун бе проблем. Непрекъснато напомнящ за себе си проблем, който не искаше сам да изчезне. Той бе някаква останка от шестдесетте години, с техните екологични протести, много плямпаше и си влачеше мудно краката — нещо, което са могли да си позволят през шестдесетте, когато все още е имало достатъчно енергия за това. От друга страна вече бяха настъпили „гадните осемдесет години“, с черни облаци от изгорели въглища, покриващи небето и голяма част от Калифорнийския бряг, обезлюден може би за шестдесет години напред от „отклонил“ се ядрен облак.
Виктор Карун остана проблем някъде докъм 1991 — и тогава стана мек като памук, усмихнат, кротък, тих, бащински, една фигура, която махаше от подиуми и от филми. През 1993, три години преди официално да умре, той мина на парада на розите, качен във водещата кола. Озадачаващо. И малко зловещо.
Резултатите от обявяването на „Разходката“ — телепортация в действие, на 19 октомври 1988 година, бяха всеобщ възторг и дълбоки икономически промени. На световния валутен пазар западналият американски долар рязко подскочи до неподозирани висоти. Хората, които бяха закупили злато по осемстотин и шест долара унцията, изведнъж откриха, че шестнадесет унции злато ще им донесат не повече от хиляда и двеста долара. В годината между официалното обявяване на „разходката“ и създаването на първите станции за телепортиране по този метод в Ню Йорк и Лос Анжелис, стоковата борса се качи с повече от хиляда пункта. Цената на нефта падна само с петдесет цента за варел, но до 1994, когато станциите за телепортиране бяха пръснати в седемдесет централни града из целите Съединени щати, ОПЕК бе престанал да съществува като организация, цената на нефта започна главоломно да пада. До 1998, когато вече имаше разкрити станции в по-голямата част от градовете на Свободния свят и телепортирането на стоки между Токио и Париж, Париж и Лондон, Лондон и Ню Йорк, Ню Йорк и Берлин, бе станало рутинна операция, цената на нефта падна до четиринадесет долара за варел. До 2006, когато хората най-накрая започнаха да ползват „разходката“, стоковата борса се бе стабилизирала на пет хиляди пункта над нивото от 1987 година, нефтът се продаваше шест долара за варел и нефтените компании започнаха да променят имената си. „Тексако“ стана „Тексако Нефт/Вода“, а „Мобил“ стана „Мобил Водород–2-Кис.“
До 2045 водните сондажи станаха големият удар, а нефтът стана пак това, което е бил през 1906 — просто играчка.
— А мишките, татко? — попита Пати нетърпеливо. — Какво станало с мишките?
Марк реши, че може би вече е време да привлече вниманието на децата си към служителите, които сега предлагаха упойващия газ само на три пътеки от тях. Рики само кимна, а Пати доби истински тревожен вид, когато една дама с модерно избръсната и изрисувана глава вдъхна от гумената маска и изгуби съзнание.
— Човек не може да пътува с „разходката“, ако е буден, нали, татко?
Марк кимна и се усмихна насърчаващо към Патриша.
— Карун го разбрал, още преди правителството да се намеси в тази работа.
— Как се намесило правителството, Марк? — попита Мерилиз.
Марк се усмихна.
— Компютърното време — каза той. — Базата данни. Това е било единственото нещо, което Карун не е могъл да изпроси, да вземе на заем или да открадне. Компютърът бил натоварен със самото предаване на частиците — милиарди късчета информация. И това продължава да е така — благодарение именно на компютъра, не излизаме с глава някъде в средата на стомаха.
Мерилиз потръпна.
— Не се плаши — каза той. — Досега не е имало такива грешки, Мея. Никога.
— Все някога има първи път — промърмори тя.
Марк кимна към Рики.
— Как е разбрал? — попита той своя син. — Как е разбрал Карун, че човек трябва да е в спящо състояние, Рик?
— Когато сложил мишките със задницата напред — каза Рик бавно, — те били добре. Поне докато не ги пъхнел целите. Те не били в ред само, когато ги пускал с главата напред. Нали така?