Дан Малакин
Разкаянието
На Дилия
Пролог
Прицелен фишинг
Искате ли да научите как да се вмъкнете в живота на друг?
Пратете му имейл, за който се предполага, че е от банката му, от Амазон или Ибей.
Същото лого, същият корпоративен начин на изразяване, няколко всяващи паника сладкодумни фрази. Натъкнахме се на проблем във вашата сметка. Ако е достатъчно тъп да щракне на линка, ще се озове на уебстраница на вашия сървър, където автентичен на вид формуляр ще се сдобие с данните му за включване в системата.
Този тип фишинг атака е като мрежа. Хвърляш я надалече и в голям обхват и се надяваш да придърпаш някой глупак. Но ако искаш да нацелиш един конкретен човек - да я наречем Рейчъл - и ако тя е достатъчно отракана да плува близо до мрежата, атаката може да бъде реализирана.
Нарича се прицелен фишинг.
Ето как се осъществява.
Научаваш всичко възможно за живота на Рейчъл. Смените й като медицинска сестра в болницата „Сейнт Панкрас“. Колко е близка с тригодишната си дъщеря. Послужваш си с узнатото, когато е толкова заета, та да не обърне особено внимание на умело формулиран и хитро прикрит имейл, убеждаващ я да изтегли шпионски софтуер на телефона си, та да превземе паролите й. Фейсбук, Инстаграм, Снапчат: това са дигиталните врати и прозорци към личния ни живот, а хората са небрежни към ключалките. Без значение кой може да се спотайва отвън.
Въпросният имейл не бива да бъде някакъв синтактично измъчен спам като изпросване на сума за самолетен билет от низвергнат конгоански принц - веднага щом кацне, ще ви се издължи от милионите му, блокирани в офшорна сметка, честна дума. Имейлът трябва да е важен и изискващ незабавно внимание.
Въпросът е тя да бъде накарана да щракне върху линка.
Кой е най-лесният начин да докарате автентичен на вид имейл ли? Добавете в долния му край други имейл адреси, та единственият му получател да изглежда като част от верига. Хората плъзват курсора надолу, хвърлят един поглед на предисторията и вярват, че е истински.
За Рейчъл ще е същото, каквото и за всички останали.
Мислете за това като за прелъстяване.
ПЪРВА ЧАСТ
Първа глава
Рейчъл
Без значение колко организирана се стараеше да бъде, при все че приготвяше униформата си от предишната вечер и изваждаше дрехи за Лили, нещо все я караше да закъснее. Служебният й часовник за окачване на престилката изчезваше или дъщеря й отказваше да си измие зъбите. Трийсетте минути да се измият, облекат и да напуснат дома неизменно се изпаряваха.
Тази сутрин провалът им дойде на финалното препятствие - обувките. Лили настояваше да ги обуе сама. Което не беше проблем, докато не стигна до катарамата. Трябваше да прекара тънката кожена каишка през деликатната метална рамка и да пъхне паянтовата игличка в миниатюрната дупчица. Никакъв шанс. По-скоро слънцето би се разраснало, за да ги потопи в огнен ад, отколкото да се случи подобно нещо.
- Моля те, миличка - произнесе Рейчъл и коленичи пред нея. - Позволи на мама.
Лили извъртя тяло на една страна със съсредоточено сбърчено личице и вдигна стъпало до нивото на очите си да провери какво не правеше както трябва.
Рейчъл устреми поглед навън през прозореца към сивото небе и въздъхна. Поредната мръчкава сутрин, покривите на викторианските редови къщи надолу по улицата лъщяха заради есенния дъжд; лятото си беше отишло наистина прекалено рано. Под сивото небе Лондон винаги изглеждаше така безцветно бетонен. Понякога мрачността сякаш се пропиваше в душата й, особено пък когато се чувстваше както днес. Не беше от полза и това, че предишната вечер Конрад се прибра късно, вдигна шум долу и я събуди. Отне й цяла вечност да заспи отново. Не възразяваше да идва в дома й, след като беше излизал вечерта, това беше по-логично, отколкото да се тътри чак до дома на родителите си в Хай Барнет, но поне можеше да пази тишина на прибиране.
От друга страна, той се държеше странно вече цяла седмица - откакто се появи със синини по бузата. Тогава каза, че Пит, най-добрият му приятел и партньор в бизнеса им за местене на офиси, го ударил, без да иска, като затварял вратата на вана, но това не обясняваше държанието му оттогава насам. През деня пренебрегваше обажданията й, а като се видеха, беше вкиснат. Също така пиеше много, онази вечер пресуши пред телевизора стек от четири бири, без да й обели нито дума. Това беше толкова различно от обичайното му ведро излъчване.