Придайте известна неотложност на тона си, когато произнесете:
- Нека се свържа с технически екип. Те ще ви позвънят незабавно. Не го изключвайте. Повече няма да тръгне.
Ако рестартират компютъра, всичко ще си бъде наред. Няма да е замръзнал и ще работи както преди.
Познайте колко от тях рестартират.
Дайте им двайсет минути. Време, в което да потърсят подробности за „Посейдон“ на смартфона си, издирване, което ще ги отведе до фалшив уебсайт, създаден от вас във връзка с вируса, в това число линк към така наречена страница за сканиране за вируси на „Майкрософт“. После звъните отново. Обяснявате, че Еди от „Работа с клиенти“ ви е прехвърлил данните им и можете да помогнете.
Но заявявате, че първо трябва да вземете допълнителна такса за специализирана техническа помощ. Осемдесет и девет и деветдесет и девет, моля. Приемате плащане с карта.
Задължително се противят, но няма проблем. Натискът и парирането са половината от веселбата.
Ако заявят, че няма да платят, вие отвръщате, че изборът е техен и могат да занесат компютъра си на сервиз. Имат оригинално копие на Уиндоус, нали така?
Ако настояват да позвънят, за да подадат оплакване, дайте им измислено име и разширение за справка. Но все пак ги предупредете, че линиите ви са се подпалили заради разпространението на вируса. Може да минат дни, преди да се свържат.
Кажете:
- Чуйте, аз съм просто техническо лице. Щом не искате да го поправям, няма проблем. -Понечвате да се сбогувате.
Не всички плащат, но не опира до парите. Ако беше за парите, щеше да е по-лесно да проникнете в банковата им сметка.
Втората най-хубава част е моментът, преди да платят, когато се извиняват, задето са ви се ядосали.
- Всичко е наред - отвръщате великодушно. - Не сте най-тежкият ми случай днес.
Смях и от двете страни.
Ха-ха-ха.
Време е да вземете данните на картата им, казвате им да потърпят една минута и ги оставяте на изчакване за десет. Обяснете, че сте оправили проблема дистанционно, така че когато компютърът им се рестартира, вирусът ще бъде отстранен. Изключват го, после го включват и - о, каква изненада! - компютърът им е в ред.
Справихме се! Чисто е!
Най-хубавата част ли?
Когато ви благодарят, задето са били измамени.
Седма глава
Марк
Рейчъл спря пред жилищната сграда на Марк. Беше силно задъхана, защото беше спринтирала от фитнес залата, все едно че някак си би могла да надбяга мислите си. Но въпреки паренето в дробовете и изгарящата болка в прасците й те не спираха да препускат в главата й: раните на Конрад, снимката на пениса на Пит, онази снимка, появила се отново след всички тези години и донесла със себе си чувство на срам и ужас, което мислеше, че е загърбила толкова отдавна.
Въведе номера на апартамента на Марк на сребристата клавиатура и започна да потропва със стъпало, докато чакаше Марк да натисне бутона. Той живееше в една от новите високи стъклени постройки в съседство с метростанцията „Арчуей“, гето за млади професионалисти, което всяка сутрин опразваше цялото си население във влака. Понякога, като оставяше Лили, заглеждаше се в жените, запътили се на работа, от сградата в техните елегантни лъскави опаковки от прави поли и шифонени шалчета, сравняваше ги със собствената си раздърпана особа - увиснала накриво рокля, косата едва удържана в опашка от единствения разтегнат ластик, който е намерила тази сутрин - и изпитваше такъв остър прилив на завист, че й се налагаше да отмине забързано, все едно беше слугинче от нисшата класа, промъкнало се непозволено в земите на господаря.
Да живееш тук беше като да си на хотел, включително ежедневното почистване, което Марк го устройваше, защото това значеше по-малко разсейване от неговата страст: компютрите. Работеше с тях, играеше с тях, спеше най-малко с един лаптоп в леглото си, тя беше убедена в това. Във всяко помещение се валяше машина в различна фаза на аутопсия. Всички повърхности бяха затрупани с платки, метални корпуси и разформировани дивиди драйвъри с точещи се от тях кабели. Макар че след като Рейчъл откри в устата на Лили болтче, той стана много стриктен да държи всички дребни елементи прибрани на сигурно място.
Вратата издаде жужащ звук и тя влезе в просторната рецепция, а маратонките й заскърцаха върху мраморния под. Да си вземе Лили и да си тръгне, такъв беше планът. Да се прибере у дома преди Конрад, та да има възможност да се успокои преди появата му Чувстваше разсъдъка си като особено свирепо разхвъряна колода от петдесет и две карти. Как щеше да обясни изпращането на снимката до Пит от нейния профил в Снапчат? Как изобщо щеше да обясни самата снимка? Като сподели с него за Грифин? Ами ако се разделят и той разкаже на други хора? Ако от полицията откриеха какво е сторила, дори след всичкото това време пак можеше да отиде в затвора.