Той тикна една цяла блина в устата си и продължи да говори, както дъвчеше:
- Времето на включване на профилната ти страница. Откъде идва? Просто данни са. И аз ги промених.
- Но сайтът беше защитен.
- Моля ти се, танцуваща маймуна с клавиатура може да пробие през така наричаната киберсигурност на този сайт и никой няма да забележи.
- Ами Националната здравна служба? Трябва да се...
- Както и да е. Сериозно те питам, какво значение има? Ти си моя. Точка по въпроса.
- Но аз...
- Но ти нищо.
- Искам да опозная истинския теб.
- Да опознаеш какво?
Тя се сви назад на леглото.
- Мислех...
- Кого го е грижа какво мислиш ти? Кого го е грижа какво си мисли някой от вас изобщо?
- Моля те, Спенс, не бъди такъв.
Махна експанзивно към прозореца, също като владетел, който се канеше да се обърне към кралството си.
- Вие, банални и безинтересни хора, нима мислите, че можете да правите, каквото правя аз? Можете да правите, каквото правя аз, а?
- Престани - проплака Рейчъл. - Плашиш ме.
Спенс я погледна, а очите му бяха студени, като че бе машина.
- Редно е да се боиш от мен.
Стана от стола и се насочи към нея. Рейчъл вдигна умоляващо ръце.
- Почакай, моля те, не така. Моля те, не го прави така. - Той я стисна за китката и дръпна ръката й настрана. Силата му беше изненадваща.
- Каза, че ще бъде хубаво, Спенс - отрони. - Обеща, че ще е хубаво.
Бутна я назад на леглото и блокира китките й от двете страни на възглавницата. Очите му обходиха тялото й.
- Все още може да е хубаво - примоли се. - Мога да го направя хубаво за теб. Това искаш, нали? Да е нещо хубаво, нали? Да е истинско.
Очите му се върнаха на нейните. Тя потърси в тях най-бегъл намек за съчувствие.
- Моля те - прошепна.
Спенс се дръпна от нея. Прочисти гърло, изпъна пуловера и приглади косата си. Разкърши се в едната и в другата посока, като че ли си представяше някакво танцово движение, изправи тяло, постави ръце зад гърба си и в рамките на един миг стана Спенс от предишната вечер.
- Всичко, което искам - подхвана с нехайна усмивка, сякаш последните няколко минути бяха единствено в главата й, - е да направя теб щастлива.
- И аз съм готова да направя щастлив теб - отговори Рейчъл. Това беше нейният шанс. Единственият й шанс. - Само очаквам да направиш едно нещо за мен.
Четиридесет и пета глава
Ключ
Дадох ти подлога - тросна се Спенс. - Затова служи тя.
- Опитах толкова много пъти - промърмори Рейчъл. - Не ми е удобно на нея. И бездруго е достатъчно трудно, като съм така... блокирана. Имам нужда да седна на тоалетната. Моля те.
Не беше имала желание да го моли, като е в такова настроение. Отбранителен и преливащ от подозрения. Искаше вчерашния Спенс, онзи, който говореше как е влюбен. Но какъв избор имаше? Беше повече от ясно, че веднъж щом преспяха, както той несъмнено щеше да нарече изнасилването пред себе си, щеше да изчезне, преди от полицията да са се добрали до това място. Налагаше се да предприеме нещо.
Сега или никога.
- Не мога да те пусна - настоя той.
- Нищо няма да опитвам. Вече ме предупреди какво ще сториш на Лили.
Той се захвана бавно с копчетата на ризата си, започна от това на яката. Беше издул предвкусващо устни, все едно тя го очакваше на леглото по своя воля. Той изобщо слушаше ли я?
- Спенс. Моля те. Каза, че можем да му се насладим. Просто искам да се чувствам комфортно. Ужасно ме боли стомахът.
- Говорихме достатъчно - заяви той и смъкна ризата от едното си рамо, а после и от другото, като с всяко движение напрягаше гърди. Никога не го беше виждала гол и макар мускулите му да не издуваха дрехите като тези на Конрад, притежаваха жилавостта на стоманено въже, която накара увереността й да се смали значително.
Очите й забродиха из стаята. Дори да й разрешеше да отиде до тоалетната, имаше ли нещо, което да сграбчи като оръжие. Каната за вода до леглото. Спринцовката с калиев хлорид на пода? Чувстваше се бавна и немощна, мускулите й бяха толкова слаби, че той сигурно щеше да успее да изскубне, каквото и да държеше, още преди да го е нападнала. Ами ако му се дадеше и изчакаше, докато са по средата, та да го залови, докато е невнимателен? Да забие палци в очите му в момента на оргазъм и да натиска, докато ноктите й не стигнат до мозъка му И после какво? Все така щеше да е заключена на леглото, щеше да умре от глад, но с трупа на Спенс за компания. Без такива.