Първо се освободи, а после му мисли какво да предприемеш.
Налагаше се да промени тактиката.
- Ето - заговори и се избута до ръба на леглото. Посегна към него. - Позволи ми.
Спенс премести поглед от ръката към лицето й и се усмихна. Пристъпи напред, достатъчно близо, та тя да вмъкне пръсти в колана му, да го придърпа към себе си и да освободи лъскавия кожен език от гайките. Целуна стегнатия му загорял корем.
- Мога да го направя невероятно - отрони и проследи с език вдлъбнатината по средата на коремните му мускули.
Усети бавния ритъм на сърцето му Той погледна надолу към нея с безстрастно изражение на лицето и опря длан в главата й. О, боже, ето, започва се. Но вместо да натисне надолу, той погали предпазливо косата й, като че тя беше сладко кученце, за което той си мислеше, че може да е краставо.
Тя се зае да целува твърдия му като монета пъп. Дишайки тежко, сякаш вече бе възбудена, прошепна:
- Мога да го направя много хубаво за теб.
Той повдигна брадичката й с пръст.
- Значи ще го направиш хубаво?
- Толкова хубаво...
- Ще те пусна да отидеш до тоалетната, ако го направиш истинско.
- Можеш да правиш с мен всичко и ще ми хареса. Ще те обичам.
- Всичко? Ами, това е интересно предложение - отбеляза той и усмивката му стана свирепа. - Винаги съм искал да бъда част от експериментираща двойка. - Наклони глава последователно в двете посоки. - Добре.
Когато се върна, остана до вратата и й показа ключа.
- Ето как ще процедираме - обяви. - Ще те отключа, но няма да помръдваш, докато не кажа аз. Едно потрепване и ще съм навън, а ти можеш да останеш тук дълго, колкото е нужно да умреш, и да се чудиш какво причинявам на дъщеря ти. Ясно ли е?
Рейчъл кимна. Усети прилив на адреналин, а мислите ескалираха като при пристъп на паника. Как щеше да го доближи достатъчно, а какво остава да го надвие? Ами ако това беше единственият й шанс и тя го пропилееше? Какво щеше да прави?
Спенс тръгна към нея, без да откъсва очи от лицето й. В долния край на леглото вдигна катинара, свързващ веригите, все така задържайки взора й.
- Няма да има второ предупреждение - заяви, пъхна ключа, завъртя го и се отдръпна с катинара в ръка. Вирнал пръст, тръгна заднешком, докато не се върна обратно при вратата на спалнята.
- Моля - произнесе и протегна ръка към прилежащата баня. - Не бързай.
Ето че беше свободна. Но за да стори какво? Да го пребие? Дори да се извърти настрани и да сгъне колене, за да спусне стъпала от леглото, й причини непоносими болки в костите. Усещаше мускулите си като изцедени кърпи за съдове, нескопосано прикачени към стави, изцяло изтъкани от ревматизъм. Междувременно той имаше жилавото тяло на шампион по бойни изкуства. Затътри се по килима, а веригата на глезените й подрънкваше на всяка крачка. Краката й се движеха като елементите на двигател, които не са смазвани с години. Щеше й се да преувеличава колко много всичко я болеше, но всякаква дейност на долните крайници й носеше агония. Очите му я проследиха по целия път. Дори когато вече не виждаше лицето му, знаеше, че са върху нея.
Отвори вратата на банята и пристъпи вътре. Озърна се, стъпила стабилно на плочките, прецени заобикалящото я, но установи, че всичко е отстранено - сапун, паста за зъби, душ гел. Рафтовете над мивката бяха празни. Нямаше го дори капака на казанчето. Натисна бравата да затвори вратата.
- Остави я отворена - произнесе Спенс. - Моля.
Рейчъл седна на тоалетната. Това беше безнадеждно. Не беше нито достатъчно бърза, нито достатъчно силна, та да го атакува. Трябваше да го убеди да я остави незаключена. Може би с времето щеше да го прилъже да й вярва. Какво време? Да не мислиш, че ще седи тук, докато полицията го издирва? Сигурно в дневната го чакаха фалшиви документи и протезно лице. Бам-бам, мерси, мадам, а после ще отпраши към Карибите да отпразнува поредното успешно унищожаване на нечий живот.
- Каза две минути - подвикна бодро Спенс. - Нали знаеш какво казват, дрискай или се разкарай.
- Само още една... - Прехапа устна и стисна очи в опит да сдържи сълзите си. Дръж се! -Само още една минута.
Още една минута за какво? Какво би могла да постигне?
Нищо.
Надигна се бавно от тоалетната.
Като излезе от банята, видът на всичко заобикалящо я - Спенс гол от кръста нагоре и с разкопчан колан, матракът с дебела като змия верига в долния му край, очакваща да я плени отново - накара през нея да протече нещо сходно със скръб.
- Готова ли си? - попита той.