Всяка крачка към леглото беше, сякаш се движеше при насрещен вятър. Не съществуваше изход. Не можеше да измисли как да го надхитри. Той щеше да я изнасили и да я остави да умре.
- Вземи се в ръце - нареди й. - Каза, че ще го направиш хубаво. Не ти трябва да знаеш какво правя с лъжците.
Рейчъл се препъна, стъпалото й се беше оплело във веригата, и се строполи на матрака.
Подносът беше в обхвата й, но дори да сграбчеше спринцовката, той щеше да изскочи през вратата, преди да го е достигнала. Не искаше да плаче пред него, осъзнаваше, че не това иска да вижда той, но не успя да се спре.
- Не ме карай да се връщам. Моля те, недей. Можем да имаме нещо реално. Да сме истинска двойка. Ще те обичам, наистина ще те обичам. Само не ме карай да се връщам.
- Истинските приятелки не спретват подобни сцени точно преди... да се любят. -Раздвижи рамене. - Виж, сега съсипа всичко. Аз вложих много усилия, а ти го съсипваш, и не ти трябва да видиш какво ще се случи, ако се развали. Разбираш ли?
Нещо в безстрастния начин, по който й говореше, все едно беше статистка във филма на живота му, нуждаеща се от допълнителни насоки, й действаше по-смразяващо, отколкото, ако се беше изправил с нож срещу нея. Кимна бързо и се настани с усилие на леглото.
- Добре - отсече и метна отворения катинар, така че да падне до веригата. - А сега, ако не възразяваш...
О, върхът. Все едно сама си копаеше гроба. Заоглежда веригите за слаби брънки, но и двете бяха съвсем стабилни. Щракна катинара.
И толкова.
Той тръгна към нея, като откопчаваше панталона си.
- Какво ще кажеш най-накрая да се отървем от тези пуловери?
Когато ги съблече, той вече беше по боксерки, същите черни прилепнали шорти като на Конрад. На кльощавите крака на Спенс не стояха чак толкова добре.
- И тениската - подкани и й направи знак да я изхлузи. - Искам да почувствам кожата ти.
Покачи се на леглото като дебнещ тигър, движеше се с раменете напред, устремен към нея. Тя трябваше да се справи, трябваше да го направи хубаво, да изпълни, каквото искаше той, колкото по-странно и сбъркано, толкова по-добре, стига да задържаше интереса му, та да не я остави да умре тук.
Посегна към раменете му, бавно, все едно се боеше, че той ще извърне глава и ще захапе ръката й, и го насочи към себе си. И после вече се целуваха, Спенс, опрян на лакът и надвесен над нея, с тялото му, притиснато към нейното, и едната му длан, сграбчила в юмрук косата й, та да не може да движи много главата си, ако го пожелаеше. Другата му ръка бродеше по нея, спираше да стисне грубо гърдата й, да сграбчи малкото останала плът на бедрото й. Тя нямаше представа какво беше очаквала, може би някаква нежност, при положение че беше говорил за любов, но такава отсъстваше напълно.
Устата му работеше върху нейната, сякаш отваряше загадка, езикът му се стрелна между устните й подобно на хищна риба, проучваща тъмна пещера за плячка, слюнката му имаше соления вкус на пушена сьомга. Когато погали с пръсти гърба му, той напрягаше мускули на мястото на допира, като че за да демонстрира физика.
И в този момент осъзна нещо. Той не се интересуваше от нея и чувствата й, вълнуваше го какво мисли за него.
И още нещо - ключът беше в панталона му
До леглото.
Спенс затегна хватката си в косата й, дръпна назад, така че й се наложи да вирне брадичка. Плъзна устни по бузата й, загриза леко кожата й, а после разходи език надолу по шията й. С другата ръка я потъркваше между бедрата през тънкия плат на бельото. Отметна глава назад и докато я наблюдаваше с леден поглед, тикна два пръста в устата си. Когато ги извади, те проблясваха на светлината. Дръпна бикините й на една страна и вмъкна двата пръста дълбоко в нея. Рейчъл подскочи с ръце около шията му, но се овладя навреме, за да го накара да изглежда като наслада вместо като страх.
- Това е. Точно така ми харесва - простена в ухото му
Той изсумтя и задвижи пръсти бързо, лицето му беше изопнато и напрегнато, когато тя обърна бузата му, облиза шията му и плъзна език в ямката до трахеята му. Движеше ръце нагоре и надолу по гърба му, а сънната му артерия пулсираше срещу разтворените й устни -сега, сега, СЕГА! Обви стегнато и двете си ръце около шията му и стисна зъби. Той опря длани в гърдите й, объркан за част от секундата, но достатъчно за нея да сключи ръце. Главата й се опразни напълно, докато стискаше здраво челюсти с всичко останало у нея, всеки мускул и жила работеха съвместно, той се превърна във всичко онова, от което тя някога се беше лишавала, във всяка болка, която си беше причинявала, във всеки къс самоомраза, с която беше изпълвала душата си. Усети в устата си вкус на ръждив метал, когато резците й пробиха кожата му и разкъсаха тънкия мускул отдолу Спенс я блъскаше в гърдите, но тя все едно притежаваше свръхчовешки сили - като майка, която откъртва вратата на горяща кола, за да се добере до бебето си - и той не успяваше да се освободи от хватката й. Тя стисна челюстите си още по-силно и захапа по-дълбоко. Кръвта придойде като порой, бликаше в устата й и достигна гърлото й. Извъртя се и изкашля навън гъстата червена маса.