Лили изкриви уста явно в опит да реши дали собствеността върху препечената филийка е по-важна от това вече да не е гладна.
Рейчъл протегна ръка, с едно движение задигна филийката от чинията на Лили и я тикна в устата си.
- Който блее, губи - избъбри, дъвчейки.
- Върни ми филийката!
- Ела тук, малко птиче. - Рейчъл се наведе към нея с отворена уста.
- Не, мамо! Спри, мамо!
Конрад подаде глава в кухнята.
- Това ми звучи подозрително сходно с веселба. А можеше да помагаш на мен и баща ти да украсяваме.
- Ще си взема шоколад - обяви Лили, смъкна се от стола си и замарширува целеустремено навън.
Конрад отправи към Рейчъл въпросителен, но развеселен поглед и в отговор тя повдигна рамене.
- Довечера сигурно ще отскача от леглото като топка - отбеляза и протегна ръка към него да й помогне. - Но все пак е празник.
Конрад я дръпна нелепо грижливо, на всяка секунда правеше пауза да се увери, че тя е добре, все едно се намираха в анимационно филмче с отделни кадри, и ставаше все по-зле, колкото повече наедряваше и по-трудно подвижна ставаше. Всички я уверяваха как е много по-едра, отколкото с Лили, защото очаква момче, но на Рейчъл й беше ясно, че причината е далеч по-проста: храна. Може би никак не бе за чудене, че беше развила патологичен ужас от глада. Все така не харесваше как й стоят допълнителните килограми, особено при скоростта, с която се раздуваше в момента, но повече мразеше да е гладна.
- Дай ми минута - помоли и разтърка кръста си с кокалчетата на ръката. Той я целуна по бузата и й поръча да не бърза.
Тя остана с ръка, опряна на стола, и погледна навън през кухненския прозорец. Някак си през пролетта Лондон винаги изглеждаше като друг град с пчелите, летящи лениво около разлистилите се храсти и слънчевата светлина, отнемаща от тухлите мрачната им жълтеникавост. Хората се разхождаха наоколо без зимните си якета и се усмихваха, все едно са на почивка.
И сега, почти година и половина по-късно, тя се движеше бавно, неизменно с накуцване, дори след като разбудеше тялото си, задължително придружавана от тъпа болка и в добри, както и в лоши дни. След като я намериха, прекара месеци да постъпва и да излиза от болница. Физиотерапията беше мъчителна - прерязани бяха няколко сухожилия на стъпалото, - но тя знаеше какво да очаква, беше го изучавала по специалността си, така че се помъчи да погледне на този период като на възможност за размисъл, преди някак си отново да се присъедини към истинския свят. Баща й я посещаваше всеки ден и разговаряха на дълго и широко за неговото минало и за живота му. Той й разказа за пръв път за неговия баща, също алкохолик, и как е умрял в ръцете му, защото тогава не са имали домашен телефон, та да повикат линейка.
Конрад също идваше в повечето дни, първо като приятел, а после като нещо повече. Когато я изписаха за последен път, той я взе, прибраха се в нейната къща и ами, случи се ето това. При първия й преглед с видеозон всички го обявиха за чудо, макар тя лично да предпочиташе термина шибана катастрофа. Не знаеше как ще го понесе физически. Вече дори не можеше да вдига Лили, тези дни бяха отминали завинаги.
Да осъзнава, че тялото й е така съсипано, та дори не може да вдигне собствената си дъщеря, я натъжаваше силно и всеки път, щом се замислеше, очите й се пълнеха със сълзи, докато не си напомнеше сама: бъди кротка, бъди благодарна, бъди горда. Само думи, но винаги внасяха промяна. Психически се справяше по-добре, отколкото можеше да се надява или отколкото някой беше очаквал, когато я намериха.
Баща й беше този, открил апартамента на Спенс. Двамата с Конрад бяха обиколили всички стоянки за черни таксита в Лондон, бяха говорили с шофьорите и им бяха показвали снимка на Спенс. Един от шофьорите в Юстън беше заявил, че е възможно да ги е качил той и позволил на Марк да прегледа данните от джипиеса му Той установил, че са били свалени пред пасаж от магазини в Тотнъм.
Отишли в полицията и умолявали да търсят от врата на врата, но те отказали. В района живееха триста хиляди души в над седемдесет хиляди жилища. А и нови доказателства -романтични имейли, запазени в нейния лаптоп и два билета за ферибота до Франция -навеждали на мисълта, че двамата са напуснали заедно страната.
Щом от полицията не искали да търсят, те щели да го сторят. Баща й я открил на осмия ден от издирването. Оказа се, че Рейчъл не е била на чак толкова погрешен път. Спенс бе притежавал всички апартаменти на последния етаж. Тленните останки на Роуина бяха открити през две врати.
Баща й влезе в кухнята и изкриви лице заради болката в коляното му Да кръстосва града по дванайсет часа на ден го беше увредило безвъзвратно. Щеше да е нужна операция, но той все отлагаше с извинението, че иска да е наоколо, за да помага с бебето. Пое ръката й и потърка опакото на дланта й.