- Почти сме готови. Защо не се качиш да се облечеш?
Рейчъл се наклони напред и го прегърна.
- Благодаря, татко.
Тя не беше искала това празненство за бебето или други извинения за всеобщи тържества, пробутвани й, откакто беше излязла от болницата; мразеше да е в центъра на вниманието и да чува неизбежните въпроси за възстановяването й. Но, честно казано, бяха преобразили дневната изключително добре. По стените бяха окачени хартиени гирлянди на вълни, а по пода имаше разпръснати балони във всякакви цветове. Марк дори беше донесъл сладък транспарант с надпис „Здравей, свят“, което, както ставаше ясно, беше някаква шега в средите на информационните технологии. Нищо чудно. Беше също толкова смешна, колкото другите им шеги, които беше споделял с нея.
Марк се появи пръв с ръце, преливащи от подаръци за нея и Лили.
- Не можех да донеса нещо на едната дама, а на другата не - обясни и я стисна сърдечно за раменете.
Рейчъл вдигна пръст в знак да я изчака да сдъвче и преглътне кексчето.
- Ти натискаш ли ми се?
Марк отскочи назад, все едно тъкмо беше осъзнал, че тя е заразно болна.
- Ти си идиотка.
- Къде е Ела?
Той се направи, че приглажда коса пред огледалото.
- Не исках да ми съсипва стила.
- Трябва да имаш стил, за да бъде съсипан.
- Аха - отвърна той и закима саркастично. - Това ще трябва да го запомня. Ще дойде по-късно. Много обича да купонясва.
Рейчъл реши да отмине последното и го сръчка в ребрата.
- Та?
Ела не беше първата приятелка на Марк. След като Кий беше изчезнала от живота му не съвсем по съвпадение точно когато бяха разгласени новините за отвличането, беше минал през няколко. Прехвърляше се от момиче на момиче като някой техносваляч. С тази новата обаче май беше различно.
Марк повдигна рамене. На лицето му се появи срамежлива, но потайна усмивка.
- Снощи заедно се занимавахме с програмиране. Беше поразително.
- Очевидно ви е писано да сте заедно. Може би в охранявана клиника за безнадеждни щураци.
- Какво ще кажеш да ти дойдем на свиждане? Ще можеш да ни разведеш. - Измъкна остатъка от кексчето от ръката й. - Както и да е - избъбри и отхапа. - По важното... При теб какво става? Нали се сещаш.. с онзи въпрос?
Рейчъл се спря насред присмехулните си гримаси. От дни почти не мислеше за друго. Не че не искаше да се омъжи за Конрад или че не успяваше да си представи двама им заедно след двайсет години. До голяма степен го искаше и определено се виждаше заедно с него, но се тревожеше да не би причините му да са погрешни, по-скоро заради бебето, отколкото заради самата нея. Макар че по-пресметлива нейна страна настояваше да отговори с да. Какво значение имаше, ако беше малко припряно, ако беше повече заради бебето, защото не искаше ли тя именно това, двете с Лили да бъдат част от семейство?
- По мое мнение трябва да приемеш - заяви Марк.
- Забравих. Напоследък вие двамата сте неразделни братлета.
Марк се ухили.
- Убеди ме да задействам мускули и да напомпам протеиновите шейкове. О, почакай, май беше обратното.
- Забавен си. Някой ден и аз ще бъда толкова забавна.
Той заби пръсти в ребрата й, а тя изписка и отскочи.
- Никога няма да си забавна колкото мен.
- Внимавай - скара му се и го перна. - Ще накараш бебето ми да се появи по-рано.
Конрад се появи с увиснала на ръката му Лили. Парти шапката й беше накривена, а очите й блестяха заради погълнатата захар. Той посочи с пръст Марк.
- Този тип безпокои ли те?
- Да, изхвърли го навън - отвърна Рейчъл.
Лили се залюля на ръката на Конрад и започна да скандира:
- Изхвърли го! Изхвърли го!
Марк придоби наранен вид.
- Хей! Аз съм твоят татко. Не можеш да ме изхвърляш Мамо, кажи на Лили, че не може да изхвърли баща си.
Преди Рейчъл да е успяла да отговори, на вратата се позвъни.
- Това трябва да е Бека.
- Най-добре да носи шампанско - промърмори Марк, - след като ще се налага да те търпя в това забавно настроение.
- Съжалявам - отвърна тя. - Мисля, че Бека го кара без мехурчета тези дни. - Потупа го по гърдите. - Ще ти оставя вратата отворена за всеки случай.
Когато Рейчъл се върна, баща й беше там с телефона му, прикрепен към най-новата му играчка.
- Хайде - подкани я и й протегна ръка. - Включи се.
Тя не си даде труда да потисне изсумтяване, но все пак застана до очакващата ръка на баща си. Конрад отиде от другата му страна и повдигна Лили по-високо, та и тя да влезе в кадър. Усмихнаха се и зачакаха обективът да се фокусира, а Рейчъл се опита да не мисли за хората, които биха могли да видят тази снимка, хора, които не познаваше, но беше възможно те да познават нея, които можеше да я следят и да се спотайват в сенките, за да съсипят отново живота й.