Постара се да не го прави, но така или иначе се замисли за тях.
Щрак.
Благодарности
Тази книга беше трудна за писане. Третира някои твърде мрачни въпроси и аз трябваше да ида в мрачни места, та да стигна до същината им. Неведнъж си мислих, че не мога да я завърша, а дори когато беше завършена последната от много чернови, пак имах съмнения дали съм описал достатъчно вярно Рейчъл и нейната история. Затова съм още по-признателен, че открих издателство, което да я публикува, в лицето на „Блъдхаунд Букс“, проявили интерес да се заемат с романа. Искам да им благодаря най-напред, че осъществиха всичко това - на Фред, който изслуша в Харогейт неподредения ми синопсис и ми поръча да му пратя ръкописа (макар вероятно да го каза само от любезност), на Бети, че го пое, при все че беше от непубликуван още автор, както и на всички от редакторския и художествения отдел, че свършиха такава фантастична работа и представиха „Разкаянието“ в най-добрия възможен вид.
След това искам да благодаря на моите големи приятели/първи читатели/безпощадни критици, които ми дадоха невероятно ценни съвети след изчитане на ранните варианти. На Вал, която прочете оригиналния разказ и предложи да го превърна в добър роман; на Джили, която ме накара да осъзная, че трябва да променя името на главната героиня; на Джони, задето настояваше да направя финала тежък и мрачен; на брат ми Адам, че ми казваше неща, които не исках да чувам, но за всичко беше прав.
Специално ще спомена няколко души, които дадоха проникновени мнения за началните глави точно в подходящото време - Лиз Барнсли, Кейт Бърк и особено Мари Хендерсън, която също тъй ме затътри в Харогейт, та да представя книгата си на Фред.
Най-важни са благодарностите към семейството ми. Към мама и татко, работили усилено, та да стана този човек, който съм днес, и осигурявали достатъчно пилешка супа, та това да се случи. Към косматото ми приятелче Бодингтън и към вълшебната ми дъщеричка Амели, чийто най-голям фокус е, че успява да ми носи радост във всеки миг от всеки ден. И накрая, най-много към върховната ми съпруга Дилия. Благодаря ти, че изчете почти всичко, което някога съм писал (а то е много!), колкото и да е объркано, а понякога направо ужасно. Ти означаваш всичко за мен. Не бих успял да го направя без теб.