Заболяването беше откраднало толкова много от живота й и мисълта да й отнеме шанса да бъде майка, най-накрая да си има някой, който да я обича, както заслужаваше да бъде обичана, беше прекалено много, та да я понесе. Да, идваше й в повече, когато беше сама и едва започваше кариерата си на медицинска сестра, но в толкова много отношения моментът беше съвсем подходящият. Беше качила тегло и го поддържаше в границите на здравословното; баба й още беше с нея и беше на върха на щастието да подели с Рейчъл отговорността за отглеждането на дете; местният клон на Националната здравна служба дори осигуряваше финансиране за инвитро оплождане за самотни жени, особено такива с медицинска предистория като нейната. Основният проблем беше да намери баща. Идеята за случаен донор я отблъскваше, някакъв тип, когото не познава, който дори би могъл да е същият, замесен в случилото се с нея.
Тогава Марк беше единственият мъж, с когото беше достатъчно близка, та да му зададе въпроса. Беше наясно обаче как се чувства той на тема деца. И това я накара да се изненада още повече, когато той отвърна:
- Ще го направя. Ще стана донор.
Бършейки сълзите си, тя попита:
- Наистина ще го направиш?
- Стига да не възразяваш бебето да е по-умно от теб.
Тя обви ръце около него.
- Благодаря ти! Благодаря ти!
- Има едно нещо - добави той. - Детето ще бъде твое. Аз не искам да бъда баща. Не сега и може би никога. И определено не желая да го гледам как се храни или да бърша ако от дупето му Гадост!
И как само се промени това. В рамките на първата седмица от живота на дъщеря им Марк вече беше лудо влюбен в бебето. След един месец смени жилището си, за да е по-близо до тях. Беше прекрасен баща за Лили, неизменно спокоен и уравновесен, дори когато тя се тръшкаше сърдито, а като темпераментно тригодишно хлапе тя го правеше почти всеки ден.
- Хайде, ангелче - заговори й Рейчъл. - Време е да се прибираме у дома.
- Искаш ли да хапнеш нещо? - В мига, когато Марк я попита това, до носа й достигна наситеният мирис на печено пиле и грейви, което предизвика конвулсии на глад в стомаха й. - Почти е готово.
- Пазя се за хапките.
- Хм. - Изгледа я подозрително.
- Имам един въпрос обаче - добави тя, докато обръщаше ръкавите от якето на Лили. - Ако искаш да влезеш в профила на някого в Снапчат, как би могъл да го постигнеш?
Марк се начумери още повече.
- Какво е станало? Да не би някой...
- Не с мен, а със Спенс. Някой се е включил в профила му в Снапчат и е разпратил нецензурни снимки.
- Какво става, Рейч?
- Току-що ти казах.
- Ти да не...
- Знаеш ли или не?
- Боже, Рейчъл. Какво ти става? Толкова си... раздразнителна.
Тя разшава рамене.
- Съжалявам. Тежък ден. Е?
Марк наклони глава в едната и в другата посока. Тази нова прическа наистина му отиваше, подчертаваше формата на лицето му Но... Защо не я беше обсъдил с нея? Това беше от нещата, които обикновено дискутираше до безкрайност - желанието му да привлича жените, от една страна, в противовес с вроденото му равнодушие към всичко, далечно напомнящо мода и стил, от друга. Тя го уведомяваше колко би струвала подобна прическа, а той изпухтяваше: „Петдесет лири! За някаква си подстрижка!“.
Но ето че вече беше фризиран.
Устните му се извиха в лукава усмивка.
- Аз лично бих подмамил някого с имейл. Бих го накарал да отвори линк, за да инсталирам в телефона му шпионски софтуер. После бих го накарал да въведе отново паролата си. -Повдигна рамене. - Нещо такова.
Имейлът от „Личен състав“. Линкът за банковите й данни.
Ето как е било направено.
Но от кого?
Тя се постара да не допусне шокът да проличи по лицето й.
- И сега той как да... Как да се отърве от...
- О, лесно - отговори Марк. - Кажи му да си смени паролите. Не на същото устройство. После да преинсталира телефона си и другия път да се опита да не бъде толкова застрелян.
Мамка му Вече беше сменила паролата си веднъж, докато зъзнеше пред фитнес залата, след като затвори с Бека. Но го направи на телефона си.
- Благодаря, ще му предам - заяви Рейчъл и размаха якето на Лили към нея. - Добре, госпожичке. Да хукваме.
- Може ли да поговорим, преди да тръгнете? - попита той.
Тя го последва в коридора.
- Чуй, Марк. Знам, че...
- Хапни нещо - настоя той и кимна към кухнята.
- Чакам приятели...
- Знаеш какво имам предвид.
- Добре съм, Марк. Честна дума.
- Не съм те питал това.
Тя се запъти обратно към Лили.
- Нямам време...