- Хубаво - заяви Рейчъл. - Да го забравим. Просто довечера не закъснявай, става ли?
- Ще съм тук точно в шест и половина.
Прегърнаха се и тя усети напрежението да я напуска. Отдръпнаха се един от друг и тя го забеляза да изкривява болезнено лице и да притиска длан към ръката си.
- Какво има?
- Вчера се фраснах в работата.
- Дай да видя.
Той притисна ръка към гърдите си и разшири очи. Изражението му издаваше... Какво? Страх?
- Наистина трябва да вървя - промърмори.
Рейчъл се вгледа в бледожълтите следи от синините по бузата му, подаващи се над наболата му брада.
- Наистина държа да видя ръката ти, Конрад.
- Добре - съгласи се той. - Само не се стряскай.
Втора глава
Изгаряния
Какво имаш предвид с това игра?
Бяха в банята, Конрад седеше на ръба на ваната, а тя ровеше в шкафа под мивката за антисептична течност и памучни тампони.
- Игра на надпиване - отвърна той. - Наистина прекалено голямо количество водка. Някой предложи да се пробваме кой може да понесе най-много болка... Знам, знам, глупаво е. Няма нужда да ми казваш!
Тя махна капачката на антисептичната течност и поля тампона, миризмата на медикаменти й донесе утеха, накара я да се усети, че контролира ситуацията. В началото, като видя раните - три алени окръжности, всяка с размера на монета от десет пенса и с черно в центъра, - реши, че са дупки от куршуми. Дори завъртя ръката му в очакване да отрие изходни рани, но долната страна беше чиста. После осъзна, че са изгаряния от пура. Някой беше гасил пури в ръката му
Той потрепна, когато тя започна да обира леко гнойта, събрала се в цепнатините на оформилата се коричка. Лъскавата розова кожа, граничеща с най-зле пострадалите участъци, беше смущаваща. Беше й ясно колко бързо може да се развие сепсис, дори да си така млад и здрав като Конрад.
- Та с кого беше навън? - поинтересува се тя. - И кога решихте да се използвате един друг за пепелници?
Той повдигна рамене и отклони поглед.
- Нали знаеш, с момчетата.
- Пит беше ли там?
Нова пауза и намръщване.
- Вината не беше на Пит.
- О, ясно. Сега вече схващам.
- Рейч, хайде.
Не таеше топли чувства към най-добрия приятел на Конрад. И как иначе? За топлота помежду им и дума не можеше да става. При първото им виждане той я огледа от глава до пети и изсумтя: „Значи ти си мацето, дето ми задигна компанията за свалки?“.
От този ден нататък се отнасяше към нея с презрение. Тя беше дразнител, пречка, същинска Йоко за „Бийтълс“, в случай че четворката бе прекарвала времето си да забърсва момичета от клубовете, вместо да композира песни. Не познаваше друг човек, на когото думата влечуго да приляга повече, отколкото на Пит с неговото нелепо мъжко кокче и татуировките му, както и с безпочвената му самозаблуда, че всяка жена се подмокря в негово присъствие. Дори я наричаше фръцла. Фръцла! Право в лицето. Тъкмо на такива тя и Лили викаха пръдльовци.
- След като ти се случват подобни неща, когато излизаш с Пит, може би е добре да го избягваш - отбеляза Рейчъл.
- Казах ти, че не беше...
- Аз казвам на теб. - Почувства очите й да се наливат със сълзи и едва ги сдържа. Нямаше как да отдели време да се гримира наново. - Не можеш да вкарваш... неприятности в дома ми. Не и при положение че Лили е тук. Не искам да те изгубя...
- Няма, няма! Вече няма да се повтори. Обещавам. - Пое ръцете й в своите. - Моля те, Рейчъл. Вие с Лили означавате всичко за мен. Единственото, което искам, е тримата да сме заедно.
Тя фиксира поглед върху светлозелените му очи. Преди изминалата седмица той неизменно се бе държал като идеалния партньор. Макар да чувстваше, че не й разкрива цялата истина, ако се беше случило, както той твърдеше, и след като предишната вечер за последно бе проявил подобно безумство, не му ли дължеше мъничко доверие?
- Дотук, Конрад - отсече. - Без повече такива изпълнения.
Понечиха да се целунат, но преди устните им да са се докоснали, Лили писна. Рейчъл затича към стаята й и я завари да се муси към обувката, изгубила битката. Коленичи и я закопча на крака на Лили, като заедно с това провери часа върху заключения екран на вече рестартиралия й се телефон. Седем и трийсет и осем. Ако побързаха, щяха да стигнат до забавачката навреме. Вдигна дъщеря си и прати признателна усмивка към небесата.
Може би все пак днес денят ще е хубав, помисли си, без да е наясно, че нищо не беше по-далече от истината.