Какво се случваше в действителност? Не опираше само до предишната вечер, а до това как се държеше вече цяла седмица. Дали искаше тя да скъса с него? Дали пък не беше един от онези мъже, които са прекалено страхливи, та да те разкарат, и вместо това се държат така, че да те принудят ти да им свършиш мръсната работа? Двайсет и шест години си беше пробивала път през живота със зъби и нокти в издирване на малки късчета щастие, най-накрая беше открила стабилна връзка и беше сложила главата си в ред, или поне доколкото това би било възможно някога, а сега чувстваше, сякаш всичко й се изплъзваше! Беше толкова разочароващо. Не само за нея, но и за Лили. Дъщеря й се беше привързала към него, а и той се отнасяше чудесно към нея, нямаше нищо против да си играят на чаени партита, да й чете „Слонът Елмър“ отново и отново, да лази из жилището с Лили на гърба си, докато тя подвиква и забива пети в хълбоците му. Кой друг трийсетгодишен мъж не само би приел дъщеря й, но също така би я направил част от живота си? И освен това беше секси. Мускули, изградени благодарение на протеинови шейкове, чудни зелени очи и скули, на които човек можеше да си закрепи чашата чай. Без значение колко пъти я беше наричал красива, все така понякога се чудеше какво е съзрял у нея, стресираната и безпарична самотна майка. Представи си профилната си снимка в Тиндър с вечните тъмни сенки под очите, защото никога не си доспиваше.
Марк, бащата на Лили, вече беше убеден, че Конрад ще й докара бели. Съмнителен като уебсайт от типа „.биз“, бяха буквалните му думи. Тогава тя ги отмина - момчета като Конрад, самоуверен, красив, добър в спортовете, сигурно бяха тормозили такива като Марк в училище, - но ако все пак имаше право?
Извади телефона си и отвори Инстаграм. Конрад не използваше социалните мрежи кой знае колко, но приятелите му го правеха и тя искаше да провери дали ще успее да го засече на някоя от снимките им от предишната вечер.
Застина, а кожата на тила й настръхна.
Това беше странно. Точно както с профила й в Джимейл по-рано, от този също беше изключена. Върна се на началната страница и провери Фейсбук, а после Снапчат. Все същото и при двете.
Запази спокойствие. Не изпадай в паника.
Включи се във всеки от тях и прегледа публикациите и съобщенията си със сърце, блъскащо в гърлото.
Нищо.
Издиша. Ето! Всичко случило се беше, че нейният едва крепящ се телефон се беше самоизключил и рестартирал.
Нищо по-злокобно от това.
Само дето тя не можеше да се отърси от същото онова чувство на дисбаланс като преди. Все едно някой бавно й отнемаше твърдата почва изпод краката.
Рейчъл слезе от автобуса при фитнес залата. Прекоси забързано рецепцията и отмина степ тренажорите с изглед към улицата, като не за пръв се зачуди на онези с достатъчна увереност да ги използват изцяло на показ пред минувачите. По нейно мнение никога не беше добра идея да показваш на света гротескно изкривеното си заради усилията лице. Втурна се в съблекалнята, доволна, задето, преди да тръгне от работа, беше облякла спортните си потник и шорти под униформата, така че сега трябваше единствено да свали престилката. Макар да се чувстваше удобно в тялото си, както винаги досега, мразеше да се преоблича на публични места заради начина, по който всички стрелкаха погледи наоколо, сравняваха и съдеха. Караше я да иска да се смали и да изчезне.
Ръстът й, това беше проблемът открай време - при височината си от сто и осемдесет сантиметра тя с лекота можеше да прекрачи всеки парапет, безпроблемно да се облече в мъжки панталони или може би дори и двете накуп - и нямаше какво да се направи по въпроса. Не съществуваха диети, таблетки или операция, които да окастрят някой и друг сантиметър. Беше й писано да се извисява над хората, докато е жива, да се чувства тромава и с грамадни пръсти, подадеше ли ръка на някого. Коренно различна от онова, което винаги беше искала да бъде, от Бека и останалите популярни момичета в училище: красиво миньонче.
Всъщност къде беше Бека? Трябваше да се срещнат тук след работа. Рейчъл хвърли поглед към часовника на стената и установи, че е шест без двайсет. Защо животът й все вървеше с десет минути назад? Нямаше време да я чака, не и ако се канеше да стигне до дома на Марк, за да прибере Лили в шест и половина. Може би така беше най-добре. И бездруго Бека беше непоносима във фитнес залата, предпочиташе да бъбри и да зяпа мъжете, вместо да тренира.
Рейчъл се запъти към помещението с тежестите, вдигна десеткилограмовата щанга от втория ред от долу нагоре и се завъртя да си намери място на постелките. Като забеляза кой е там, изсумтя ядосано.