Пит, приятелят на Конрад, стоеше до тренажора за набиране в дълбоко изрязан потник на „Рейдърс“, заобиколен от обичайната си банда подвикващи фукльовци. Безспорно имаха стегнати фигури, но винаги бяха толкова шумни и противни, а тя беше прекалено уморена и претоварена, та да ги понесе.
Обикновено не се появяваха преди шест. Защо тази вечер трябваше да дойдат по-рано?
За късмет се бяха скупчили около телефона на Пит и не я забелязаха. С надеждата, че няма да я разпознаят в гръб - прагът й на търпимост за техните „майтапи“ беше нисък, - тя понесе щангата към постелките. Завъртя глава да провери дали са я видели точно в мига, когато Пит вдигна очи. Повдигна немощно единия край на щангата в негова посока, жест, за който се надяваше, че казва: Здравей, но най-любезно те моля, остави ме на мира.
Пит притисна силно длан към устата си. Очите му зашариха и той заби лакът в ребрата на напомпания здравеняк, който задължително се преструваше, че нея изобщо я няма. Когато я зърна, мигом се облещи.
Какво им ставаше? Почувства се, все едно се е изтъпанила пред тях с едната си гърда, показала се навън. Останалите също я забелязаха. Зяпнаха едни към други, а после избухнаха в оставащ без дъх смях, като взаимно стискаха раменете си, за да се закрепят прави.
Бузите на Рейчъл пламнаха; устата й пресъхна. Идиоти. Сега вече нямаше как да използва щангата и да прикляка пред тях. Затътри я обратно до стойката, а ръцете й трепереха, докато я поставяше на място. Мръсници. Мръсници. Мръсници. Просто се разкарайте!
Запъти се да използва последния свободен гладиатор. Те продължиха да се подхилкват зад гърба й. Да не би да й се беше очертала цепката на дупето или какво? Деца. Нагласи тежестта на двайсет килограма, с два повече от обичайното, и стисна ръчките.
- Не се притеснявай за снимката - подвикна Пит. - Предпочитам истинските неща.
Прималя й с такава скорост, все едно гаденето бе изпомпано директно от сърцето й.
Снимка ли? Каква снимка?
Поклати глава. Пренебрегни ги.
Снижи лоста, повдигна тежестите и ги спусна с издрънчаване. Глупавата Бека трябваше да е тук. Никога не биха се държали така, ако бяха двете.
- Рейч? Хей, Рейч?
Тя дръпна отново лоста и го задържа зад главата си. Моля ви. Вървете си.
- Провери в Снапчат. Пратих ти отговор.
Още хилене. Пляскания на длани една в друга, гръмки като фойерверки. Телефонът й завибрира на ръката под рамото - като беше във фитнеса, държеше го прикрепен там. Съсредоточи се върху тежестите. Дърпане, задържане, отпускане. Дърпане...
- Да й се не види и развратницата!
Пусна лоста. Метал се блъсна в метал. Скочи от пейката и прекоси покрития с гума под.
- Какво каза?
Пит раздалечи стъпала и вирна брадичка.
Тя се закова на място несигурна. Искаше й се да отстъпи, но той нямаше право да й говори така; тя беше приятелката на Конрад. Длъжен беше да покаже някакво уважение.
- Провери в Снапчат, Рейч.
Все така вторачена в него - нямаше да му достави удоволствието да отклони очи, - тя извади телефона си от калъфа със самозалепващи се лентички на бицепса й. Видя маркировката за ново съобщение в Снапчат и почука с пръст. В началото не беше в състояние да схване точно какво вижда. Основата на странно кафяво дърво, заобиколено от гъста черна трева. Но ъгълът беше необичаен, светлината беше накъсана и като цяло образът беше замъглен. И после й стана ясно; кръвта нахлу в лицето й, тя ахна, запрехвърля несръчно телефона си и го изпусна.
Беше пенисът му
Питър се стисна за чатала и го разтресе.
- Можеш да го видиш на живо.
Звуците от фитнес залата - подрънкване на гири и щанги, въртене на велоергометри, пъхтене и прокашляне - се приглушиха, все едно някой я беше дръпнал под вода. Почувства как почервенява, а в гърлото й сълзите напираха все по-силно и Рейчъл имаше ужасното усещане, че може да ревне пред тези пълни загубеняци.
Телефонът й се беше плъзнал под раменната преса. Тя наполовина запълзя и наполовина се запрепъва натам. Коленичи и се протегна под уреда, с буза, притисната към студената метална рамка. Пръстите й напипаха ръба на калъфа, но само го избута по-далече. Междувременно те се смееха, подсвиркваха похотливо и подвикваха:
- Като така и така си там долу, драга...
Защо би й пратил такова нещо? Защо?
Пета глава
Снимка