Рейчъл влетя в съблекалнята и с лакти си проби път до шкафчето си с ясното съзнание, че е грубо, но просто трябваше да се махне оттам. Що за човек постъпва така? Потрепери при спомена как се мъчеше да измъкне телефона си изпод гладиатора. Отново настръхна заради смеха им. Дали имаше нещо общо с предишната вечер и със случилото се с Конрад? Може би трябваше да е благодарна, задето Пит не й се нахвърли със запалена пура?
Навън вечерният въздух беше свеж и остър и прочисти главата й. Тя пое към края на улицата с телефон, долепен до ухото, докато звънеше на Конрад. Включи се гласова поща. Той сигурно беше в метрото и пътуваше към нейното жилище. Възнамеряваше да остави спокойно съобщение, в което да обясни случилото се и да опише колко я е разстроило, но то бързо прерасна в разпокъсана и нецензурна тирада как онзи никаквец явно я мрази, винаги я е мразил и как е възможно изобщо той да е приятел с такъв човек. И, да, колкото и да я болеше, дори да мисли за раздяла - трябваше да избира между нея и влечугото.
Провери в Снапчат. Пратих ти отговор.
Какво беше имал предвид Пит с това?
Тя отвори Снапчат. Преди десет минути от нейния профил беше пратено съобщение. При това не само на Пит, но също на Бека и Спенс. Не съдържаше думи. Никакъв текст. Само едно нещо - снимка.
Снимката.
Онази отпреди десет години.
Онази, която вкара него в живота й.
Завъртя телефона в ръцете си, все едно беше съдържаща загадка кутийка, която тъкмо й бяха подали. Какво се случваше, по дяволите? Какво наистина? Върна се на приложението и провери часа на изпращане. Преди десет минути.
Докато е била във фитнес залата!
Как беше... Но преди да е успяла да довърши мисълта си, вече знаеше как. И кой. Отпечатъците му бяха навсякъде. Някога обичаше да разбърква главата й, да кара хората около нея да приемат, че губи разсъдъка си.
Той се беше върнал.
Алан Грифин се беше върнал.
Беше успяла да убеди сама себе си, че като излезе от затвора, ще е прекалено ангажиран да се мъчи да възстанови собствения си живот, та да я погне отново, но може би е грешала. По-скоро би рискувал да го приберат обратно, за да си отмъсти.
Престани. Дай си момент да помислиш. Ако наистина беше Алан Грифин, как би се добрал до паролата й? Дали я е наблюдавал някак си, докато я въвеждаше в автобуса? Как беше възможно това? И дори да беше възможно, би означавало, че също така разполага с паролата й за Фейсбук и Инстаграм. Тогава защо не предприема нещо повече? Защо не й отнеме профилите, защо не блокира достъпа й до тях и не се преструва на нея? Точно както правеше някога.
Тя се разходи отново нагоре и надолу по публикациите в издирване на нещо подозрително. Не публикуваше кой знае колко в социалните мрежи, а по-скоро наблюдаваше, харесваше, включваше се с някоя окуражаваща забележка, и то само ако първо бяха отговорили поне десет души. След онова, което й причини той предишния път, предпочиташе да не привлича внимание.
Нищо.
Наложи си да поеме дълбоко въздух. Да разсъждава логично. Дали не беше по-вероятно Пит да е открил снимката й в Интернет - беше й известно, че наоколо се разхождаха много копия, някои с името й отгоре - и да е направил... какво? Пратил я е на себе си от нейния профил в Снапчат само за да му се удаде възможност да отговори с тъпия си автопотрет и да разсмее всичките си приятелчета?
Нима това беше толкова нелепа идея? Освен бизнеса им с Конрад нямаше ли той сергия на станцията на метрото на Олд Стрийт, където отключваше мобилни телефони? Значи несъмнено притежаваше уменията да влезе неправомерно в профила й или да открие някой, който да го стори. Освен това беше подранил във фитнес залата. Беше дошъл в час, в който знаеше, че тя ще е там...
Ами ако не беше просто шега? Ако това беше част от план да ги раздели с Конрад? Да убеди гаджето й, че тя се слага на приятелите му..
Телефонът й се събуди за живот в ръката й. Видео обаждане от Бека в УотсЪп.
По дяволите. Снимката беше пратена също и на нея. Рейчъл потърка очи, защото знаеше точно какво ще си помисли Бека.
Прие обаждането и мигом подхвана да се оправдава.
- Чуй ме, не съм пращала...
Думите й обаче бяха заглушени от бъбрене и подрънкващи чаши. Ако се съдеше по леко зърнестата картина, Бека се намираше в някой претенциозен градски бар, от типа заведения с остатъци от кокаин по стойките за тоалетна хартия и петдесет различни типа джин, които никой не поръчваше, привличащи шумни мъже в костюми на тънко райе. Откъде намираше пари да посещава такива заведения сега, когато не работеше? Бека се беше навела към екрана и изглеждаше облечена за вечер навън. Блесналите й очи бяха присвити, все едно не можеше да повярва на това, което вижда, и нареждаше нещо, което не можеше да бъде дочуто заради глъчката.