Светослав Минков
Разказ с витамини
Ние сме свидетели на чудни неща. Всеки ден никне по една нова наука, посветена на нашия организъм: едно малко томче, написано на общодостъпен език, с портрета на автора, с предговор и с формули.
Наука за дишането.
Наука за храносмилането.
Наука за нервната тъкан.
Наука за кръвообръщението.
Докато най-сетне и самата физиологична химия забременява от незаконните си връзки с един учен и ражда най-полезната наука за така наречените витамини.
Витамините са енергията на живия организъм, без витамини човек не може да се радва на добро здраве.
Всъщност витаминът е особено вещество, което с просто око не се вижда, а под лещата на микроскопа има различна форма и затова принадлежи към различни групи: A, B, C, D, и т.н.
Най-интересна е неговата форма от групата H: тоя витамин прилича на параграфен знак и се среща обикновено в опашката на печеното прасе.
Друг един витамин, който заслужава също тъй вниманието ни, е витаминът от групата L: той се среща само във великденските козунаци и има астрономичният образ на планетата Нептун.
Изобщо витамини се срещат във всички видове на човешката храна. В черния хайвер, в баницата, в старото вино, в панирания шницел, в замръзналите плодове с каймак.
Днешният културен човек мечтае за здраво тяло, той завижда на африканския негър, който се пече от сутрин до вечер на слънцето и е избавен за вечни времена от аристократичните мъки на подаграта.
Модерният човек живее с истински страх за здравето си, той има само две възможности, за да запази тялото си от ранна смърт: спорта и витамините.
Но докато за спорти упражнения може да се намери винаги време, с витамините не е така.
Ние се храним три пъти, дори четири пъти дневно и все пак това не е достатъчно, за да погълнем потребното количество от тая жизнена сила, която освежава всички клетки на нашия организъм.
Значи, витамини трябва да се търсят не само в храната, но и другаде.
И те се търсят. И се намират.
Дори в изкуството: в картините на художниците, в произведенията на писателите, в творбите на музикантите (особено в оперетите и в танцовите шлагери).
Тук ние ще разгледаме само витамините в литературата, тъй като те играят твърде важна роля в борбата между белите и червените кръвни телца. Без да се спираме на емпиричната им формула и на влиянието им върху лакмусовата хартия, ние ще разкажем направо една къса история за тяхното магично действие.
Преди няколко месеца един мой приятел получи предложение да напише роман с повече витамини, срещу които издателството се задължаваше да му плати рекордния хонорар от триста хиляди лева.
Моят приятел не беше богат човек. Той прие с радост предложението и се затвори веднага в стаята си. И това беше напълно естествено. Защото, съгласете се, че за такъв хонорар може да се напише и роман за чумни бацили.
И тъй, моят приятел започна да обмисля сюжета — първо необходимо условие за всяка белетристична творба.
След няколкодневен размисъл той дойде до неоспоримото заключение, че романът трябва да бъде преди всичко битов. Да, битовият роман съдържа най-голямо количество витамини. В него има и сено, и крави, и агнета, и прясно мляко, и чеснов лук, а всичко туй е неизчерпаем извор на новооткритата енергия.
Писателят, за когото става дума, твори много бързо. Той е надарен с голям талант и затова не поправя никога ръкописите си. Разправят, че още като дете на една година той слязъл от креватчето си, пристъпил с кривите си рахитични крачета в средата на стаята, където имало събрани много гости, и за голяма изненада на всички присъствуващи издекламмирал един сонет на Петрарка. Това били първите негови думи и тогава някои от гостите започнали да спорят върху древната теория за прераждането на душата. Разбира се, по-късно литературната критика отрече окултното обяснение на тоя факт и установи с положителност, че имаме налице един твърде рядък случай на писателско дарование.
За шестнайсет дни романът беше готов: 314 ръкописни страници, голям формат.
Какъв стил, какви образи, каква жива игра на думите! Когато четете тая книга, вие преставате да мислите за окръжаващата ви действителност: сред стаята ви изниква буйна трева, прошарена с метличина, етажерката ви с книгите се превръща в нисък плет, около който се търкалят големи жълти тикви, а хвърлите ли поглед в огледалото — внезапно виждате пред себе си едно теле с извито като на жребец глава: то ви гледа кротко в очите и сякаш се усмихва.
Прочетете тоя роман от начало до край и след това излезте да се разходите из улиците.
Ще ви срещнат познати. Ще ви кажат изненадани: