— Хайде, хайде, не се вълнувай. Ако наистина искаш, ще ти разкажа всичко, но само недей да вдигаш пара.
— Било е бира! — извика тя. — Главата си залагам, че е било бира!
— Не говори глупости, Мейбъл, моля ти се.
— Тогава какво е?
Албърт внимателно остави лулата на масичката до себе си и се облегна назад.
— Кажи ми — попита той, — случайно някога да си ме чувала да споменавам нещо, наречено пчелно млечице?
— Не съм.
— То е вълшебно — заяви той. — Истинско вълшебство. И снощи изведнъж ме осени идеята, че ако сложа малко от него в млякото на детето…
— Как смееш!
— Ама, Мейбъл, ти дори още не знаеш какво е то.
— Не ме интересува какво е! — заяви тя. — Не можеш да слагаш каквото ти скимне в млякото на толкова малко бебе. Трябва да си откачил.
— Но то е абсолютно безвредно, Мейбъл, иначе никога нямаше да го направя. Пчелите го произвеждат.
— Не е далече от ума.
— И е толкова ценно, че на практика никой не може да си позволи лукса да го пие. А когато все пак това стане, то е само по една капчица.
— И, ако смея да попитам, ти колко даде на нашето дете?
— А — възкликна той. — Там е цялата работа и огромната разлика. Според мен, нашето бебе, само с последните четири хранения, вече е погълнало поне петдесет пъти повече пчелно млечице от всеки друг през целия си живот. Какво ще кажеш за това?
— Албърт, престани да се занасяш!
— Кълна ти се — гордо каза той.
Тя седеше на стола втренчила поглед в него, челото й леко сбръчкано, устните леко отворени.
— Ти знаеш ли реално колко струва това нещо, Мейбъл, ако искаш да си го купиш? На едно място в Америка в момента го рекламират за продан и искат по петстотин долара за половинкилограмово бурканче! Петстотин долара! Та то е по-скъпо от златото!
Тя нямаше ни най-малка представа за какво й говори.
— Ще ти го докажа — извика той, скочи и се насочи към библиотеката, където държеше цялата си литература за пчелите. На последната лавица броевете на „Американски пчелен журнал“ бяха прилежно подредени до тези на „Британски пчелен журнал“, „Изкуството на пчеларството“ и други подобни. Той взе последния брой на „Американски пчелен журнал“ и отвори на специализирания сектор с рекламите.
— Ето — обяви гордо. — Точно както ти казах. „Продаваме пчелно млечице — цена на едро — $480 за 0,5 кг.“
Той й подаде списанието, за да се увери лично.
— Сега вярваш ли ми? Това е истински магазин в Ню Йорк, Мейбъл. Така пише.
— Но не пише, че можеш да го добавяш към млякото на едно, на практика, новородено бебе — заяви тя. — Не знам какво ти е станало, Албърт. Наистина, не знам.
— Но й се отразява добре, не е ли така?
— Вече не съм сигурна.
— Не бъди такава глупачка, Мейбъл. Знаеш, че е така.
— Защо тогава другите хора не го правят с техните бебета!
— Уморих се да ти повтарям. Ужасно е скъпо. Практически никой на света не може да си позволи лукса да купува пчелно млечице само за ядене, освен може би един-двама милионери. Купуват го само големите компании, които произвеждат кремове за лице и разни подобни. Използват го като рекламен ефект. Слагат една капчица в цял буркан крем за лице и го продават като топъл хляб за луди пари. Твърдят, че премахва бръчките.
— И премахва ли ги?
— Откъде, за бога, мога да знам, Мейбъл? — каза той и се върна на стола си. — Както и да е, не е там работата. Истината е, че толкова много помогна на нашето бебе само за последните няколко часа, че сме длъжни да продължим да й го даваме. Не ме прекъсвай, Мейбъл! Остави ме да довърша. Аз притежавам двеста и четиридесет кошера и ако отделя, да речем, стотина, които да произвеждат само пчелно млечице, ще можем да й осигурим цялото необходимо количество.
— Албърт Тайлър — извика жената, като широко отвори очи и се вторачи в него. — Ти да не си полудял?
— Ще бъдеш ли така добра да ме изслушаш до края?
— Забранявам ти — заяви тя. — Абсолютно. Няма вече да даваш на детето ми нито капка от това ужасно нещо, ясно ли е?
— Ама, Мейбъл…
— Да не говорим, че миналото лято имахме доста стряскащ добив на мед и ако продължаваш да си играеш с тези кошери, не се знае какво ще се получи.
— Всичко си е наред с кошерите ми, Мейбъл.
— Много добре знаеш, че миналото лято добивът ни беше спаднал наполовина.