— Осемдесет до осемдесет и пет процента — повтори той, — неидентифицирани киселини. Не е ли фантастично? — После се обърна към библиотеката и зарови из другите списания.
— Какво ще рече това, неидентифицирани киселини?
— Там е работата, я! Никой не знае! Дори и Бантинг не е могъл да разбере. Чувала ли си за Бантинг?
— Не.
— Той просто е един от най-прочутите живи лекари в света. Това е всичко.
Тя го гледаше как пърха пред библиотеката с тази четинеста глава, космато лице и тумбесто месесто тяло, и не можеше да се отърве от мисълта, че някак си, по незнайно какъв странен начин, този човек й напомняше на пчела. Често беше виждала жени, заприличали на конете си и беше забелязала, че хора, които отглеждат птички, бултериери или померанци, често, по някакъв необясним и стряскащ начин, напомняха за избраните от тях питомци. До този момент обаче, никога не й беше хрумвало, че собственият й съпруг може да прилича на пчела. Това малко я шокира.
— А Бантинг опитвал ли се е да го яде някога — попита тя, — пчелното млечице?
— Разбира се, че не го е ял, Мейбъл. Не е имал толкова много. То е прекалено скъпо.
— Знаеш ли какво? — каза тя, като го гледаше втренчено, но същевременно и лекичко се усмихваше. — Ти самият започваш мъничко да ми приличаш на пчела, представяш ли си?
Той се обърна и я изгледа.
— Предполагам, че е заради брадата — продължи тя. — Много ми се иска да я махнеш. Дори цветът й е някак пчелен, не мислиш ли?
— Какви ги дрънкаш, по дяволите, Мейбъл?
— Албърт — възмути се тя. — Що за език е това?
— Искаш ли да чуеш още по въпроса, или не искаш?
— Да, скъпи, извинявай. Само се пошегувах.
Той се обърна отново, издърпа друго списание от купчината и започна да прелиства страниците.
— Чуй сега това, Мейбъл: „През 1939 година Хепл експериментира с двайсетдневни плъхове, като им инжектира пчелно млечице в различни количества. В резултат наблюдава преждевременно развитие на яйчниците, правопропорционално на количеството инжектирано пчелно млечице.“
— Ето! — извика тя. — Знаех си!
— Какво си знаела?
— Знаех си, че ще се случи нещо ужасно.
— Глупости. В това няма нищо лошо. Ето още едно съобщение: „Стил и Бурдет установили, че мъжки плъх, неспособен да създаде потомство, след приемане на минимална ежедневна доза пчелно млечице, многократно ставал баща.“
— Албърт — извика тя, — това нещо е прекалено силно, за да го даваш на едно бебе! Изобщо не ми харесва.
— Глупости, Мейбъл.
— Тогава защо го изпробват само върху плъхове? Отговори ми на този въпрос! Защо някой от тези прочути учени не го изпита върху себе си? Твърде умни са, ето защо. Мислиш ли, че д-р Бантинг ще рискува да се озове с преждевременно развити яйчници? Едва ли.
— Но те са го давали на хора, Мейбъл. Ето ти цяла статия по въпроса. Слушай. — Той обърна страницата и отново зачете от списанието:
„През 1953 г. в Мексико, група видни лекари започват да предписват минимални дози пчелно млечице за такива заболявания като церебрален неврит, артрит, диабет, никотинова интоксикация, импотентност при мъжете, астма, круп, подагра… Съществуват купища доказателства за оказания благотворен ефект… Известен борсов агент от Мексико сити заболял от изключително тежка форма на псориазис. Човекът станал физически отблъскващ. Клиентите му започнали да го избягват и бизнесът му западнал. В отчаянието си той прибягнал до лечение с пчелно млечице — по една капка на всяко хранене — и о, чудо! — излекувал се за две седмици. Сервитьор от кафене «Йена», също в Мексико сити, свидетелства, че баща му, след като приемал минимални дози от чудодейното вещество във формата на капсули, станал баща на деветдесетгодишна възраст. Организатор на кориди от Акапулко, получил доста флегматичен бик и решил да му инжектира един грам пчелно млечице (огромна доза) точно преди да го пусне на арената. В резултат, звярът така подивял и освирепял, че незабавно изкормил двама пикадори, три коня, един матадор и накрая…“
— Слушай! — прекъсна го мисис Тайлър. — Струва ми се, че бебето плаче.