— Коя година — на колко години е кадилакът?
— А! На колко години. Да. Последна година. Съвсем нова кола. Но аз вижда, че ти не обичаш да се басира. Всички американци такива.
Момчето замълча само за миг, през който погледна първо към момичето, а след това към мен.
— Добре — каза рязко. — Ще се обзаложа с вас.
— Чудесно! — Човечето тихичко плесна с ръце. — Прекрасно — каза. — Ние направи това сега. А вие, сър — обърна се към мен, — може би вие бъде така добър да… как се казва… да бъде рефер.
Имаше бледи, почти безцветни очи с мънички блестящи черни зеници.
— Според мен — казах — този бас е безумен. Мисля, че не ми харесва особено.
— И на мен също — каза момичето. Обаждаше се за първи път. — Това е един глупав, шантав бас.
— Сериозно ли възнамерявате да отсечете пръста на това момче, ако загуби? — попитах.
— Разбира се. Също и да му дам кадилак, ако спечели. Хайде. Ние отива в моя стая.
Той се изправи.
— Ти иска първо облечеш дрехи?
— Не — отвърна момчето. — Ще дойда така. — После се обърна към мен. — Ще ми направите голяма услуга, ако дойдете с нас в ролята на арбитър.
— Добре — отвърнах. — Ще дойда, но басът не ми харесва.
— Ти също ела — каза той на момичето. — Ела да гледаш.
Дребосъкът ни поведе през градината към хотела. Сега беше оживен и възбуден и това като че ли го караше да подрипва още по-високо на пръсти.
— Аз живее в странично крило. Вие иска види първо кола? Тя ето тук.
Заведе ни до място, откъдето се виждаше централният паркинг на хотела, спря и ни посочи лъскав бледозелен кадилак, паркиран наблизо.
— Ето я. Зелена кола. Тебе харесва?
— Уха, бива си я! — каза момчето.
— Добре. Сега ние качи горе и види дали ти може спечели нея.
Последвахме го в страничното крило и тръгнахме нагоре по стълбите.
Той отключи вратата и всички се скупчихме в голяма, приятна на вид стая с две легла. На ръба на едното беше преметнат дамски пеньоар.
— Първо — каза човечето — ние пием по едно малко мартини.
Питиетата бяха върху една масичка в отсрещния ъгъл и само чакаха да бъдат приготвени. Имаше и шейкър, и лед, и много чаши. Той се зае с мартинитата, но междувременно бе натиснал звънеца и скоро на вратата се почука и в стаята влезе прислужница.
— А! — възкликна той, остави бутилката с джина, извади портфейла от джоба си и измъкна банкнота от една лира. — Ти сега направиш нещо за мен, моля — каза, като й подаде банкнотата. — Задръж това. Ние тук смята играе една игра и затова аз иска ти намериш две — не, три неща. Аз иска пирони, иска чук и още иска един сатър, месарски сатър, който ти можеш намериш в кухня. Ти можеш намериш тези, да?
— Сатър? — Прислужницата широко разтвори очи и скръсти ръце пред гърдите си. — Искате да кажете, истински сатър.
— Да, да, разбира се. Побързай сега, моля. Аз знам ти може намери тези неща за мен.
— Да, сър. Ще се опитам, сър. Разбира се, че ще се опитам да ги намеря.
И тя излезе.
Дребосъкът раздаде мартинитата. Стояхме и отпивахме от питиетата — момчето с дългото луничаво лице и острия нос, голо, с изключение на избелелите кафяви плувки; англичанката — русо момиче с едър кокал и бледосин бански, което нито за миг не сваляше очи от момчето и го наблюдаваше над ръба на чашата си; човечето с безцветните очи и с безупречния бял костюм, което отпиваше от мартинито и гледаше момичето в бледосиния бански. Не знаех какво да си мисля за цялата работа. По всичко личеше, че латиноамериканецът приема баса сериозно и наистина възнамерява да отсече пръста на момчето. Но какво, по дяволите, щеше да стане, ако момчето загуби? Тогава трябваше да го откараме в болницата с кадилака, който не беше спечелил. Чудо работа щеше да стане, няма що! И изобщо, ако питаха мен, цялата тази история беше идиотска, глупава и напълно излишна.
— Не смятате ли, че басът е доста глупав? — обадих се аз.
— Мисля, че е добър бас — отвърна момчето. То вече беше обърнало едно двойно мартини.
— А аз мисля, че е глупав и нелеп — каза момичето. — Какво ще стане, ако загубиш?
— Няма значение. Като се замисля, не си спомням досега да съм имал полза от малкия пръст на лявата си ръка. Ето го тук, а досега не е направил нищо за мен. Така че защо да не го заложа? Според мен басът е хубав.
Дребосъкът се усмихна, взе шейкъра и отново напълни чашите ни.