В този миг видях как Майк замълча. Той пристъпи напред и внимателно постави кошничката с бутилката върху масата. Премести солницата настрани, след нея черния пипер, а после взе ножа си, за миг замислено разглежда острието му, след което отново го остави. Дъщеря му също беше забелязала мълчанието му.
— Виж какво, татко! — извика тя. — Та това е безразсъдно! Толкова е глупаво, че нямам думи. Отказвам да ви служа за облог!
— Правилно, мила — каза майка й. — Веднага прекрати това, Майк, и седни да вечеряш.
Майк не й обърна внимание. Погледна към дъщеря си и се усмихна с лека, бащинска, покровителствена усмивка. В очите му обаче изведнъж лумна тържествуващо пламъче.
— Знаеш ли, Луиз — каза той, — че за това си струва да се помисли.
— О, татко, престани! Отказвам дори да те слушам! Господи, никога в живота си не съм чувала такава глупост!
— Сериозно ти казвам, мила, почакай да чуеш какво ще кажа.
— Не искам да слушам!
— Луиз! Моля те! Ето как стоят нещата. Ричард ни предлага един сериозен облог. Той настоява да го направи, не аз. И ако загуби, ще трябва да ни даде двете си къщи. Един момент, мила, не ме прекъсвай. Работата е там, че той просто не може да спечели.
— Той обаче явно си мисли, че може.
— Изслушай ме, защото много добре знам какво говоря. Когато някой експерт дегустира бордо — стига да не е някое от прочутите вина, като например „Лафит“ или „Латур“ — той само най-общо може да се ориентира за местонахождението на лозето. Разбира се, може да назове района в Бордо, където е било произведено виното, и може да каже дали това е Сент Емилион, Померол, Грав или Медок. Във всеки район обаче има по няколко неголеми по площ области и във всяка от тях се намират множество малки лозя. Просто не е в човешките възможности да ги назове само по вкуса и аромата на виното. Не се боя да ви кажа, че това вино е от едно съвсем малко лозе, заобиколено от много други малки лозя, и той никога не ще успее да го познае. Това е невъзможно.
— Никога не можеш да си сигурен — настоя дъщеря му.
— Казвам ти, че мога. И макар че ти го казвам аз, имай предвид, че разбирам нещичко от вина. И изобщо, за бога, дъще, нали съм ти баща. Допускаш ли, че ще ти натрапя нещо, което не желаеш. Просто се опитвам да спечеля за теб малко пари.
— Майк! — рязко се обади жена му. — Спри веднага, Майк, моля те.
Той пак не й обърна внимание.
— Ако се съгласиш на този облог — Майк отново се обръщаше към дъщеря си, — само след десет минути ще притежаваш две големи къщи.
— Но аз нямам нужда от две големи къщи, татко.
— Тогава ги продай. Веднага му ги продай обратно, ако искаш. Аз ще уредя всички формалности. А после — само си представи, мила — ще бъдеш богата! Ще бъдеш независима до края на живота си!
— О, татко, никак не ми харесва тази работа. Мисля, че е глупост.
— Аз също — обади се майка й. Докато говореше, тя бързо клатеше глава нагоре-надолу като кокошка. — Засрами се, Майкъл, как изобщо можеш да предлагаш подобни неща! При това собствената ти дъщеря!
Майк дори не я погледна.
— Приеми! — напрегнато настоя той и настойчиво гледаше дъщеря си. — Приеми бързо! Аз гарантирам, че няма да загубиш.
— Но това никак не ми харесва, татко.
— Хайде, момичето ми, приеми!
Притискаше я здраво. Беше се надвесил над нея, фиксираше я с неумолими бляскави очи и за дъщеря му никак не беше лесно да му се противопостави.
— Но какво ще стане, ако загубя.
— Пак ти повтарям, не можеш да загубиш. Аз ти го гарантирам.
— Ох, татко, трябва ли да се съглася?
— В момента те правя богата, затова хайде. Какво ще кажеш, Луиз? Съгласна си, нали?
Тя се поколеба за последен път. После безпомощно сви рамене и каза:
— Добре де, но само ако се закълнеш, че няма никаква опасност да загубя.
— Добре! — извика Майк. — Това е чудесно! Значи, облогът е направен!
— Да — отвърна Ричард Прат, като гледаше момичето. — Облогът е направен.
Майк незабавно взе шишето, отля един пръст от виното в своята чаша, а после възбудено заподскача около масата, за да напълни останалите чаши. Сега всички бяха вперили очи в Ричард Прат, гледаха лицето му, докато той бавно вдигна чашата с дясната си ръка и я поднесе към носа си. Беше около петдесетгодишен, с неприятно лице, което сякаш се състоеше само от уста — уста и устни — дебелите влажни устни на професионалния гастроном, долната, увиснала като махало точно в средата, постоянно отворената уста на дегустатора, винаги готова да поеме ръбчето на чашата или хапката храна. Като дупка, помислих си, докато я наблюдавах; устата му е като голяма влажна дупка.