Другите не му отговориха, затова аз се обадих:
— Да, хубава е.
— Радвам се. Джелкс ще се грижи за вас и ще ви носи всичко, от което имате нужда.
— Джелкс също може да си ляга — каза жена му. Чувах как до мен майор Хадок диша през носа си и мекото последователно тупване на картите върху сукното на масата; а после и Джелкс, който тътреше краката си по килима, докато се приближаваше към нас.
— Не искате ли да остана, милейди?
— Не. Лягай си. Ти също, Базил.
— Да, скъпа. Лека нощ. Лека нощ на всички.
Джелкс му отвори вратата и той бавно излезе последван от иконома.
Когато приключи и следващият робер, аз също казах, че искам да си лягам.
— Добре — отвърна лейди Търтън. — Лека нощ.
Качих се в стаята си, заключих вратата, глътнах хапче и заспах.
На следващата сутрин, в неделя, станах около десет, облякох се и слязох да закуся. Сър Базил ме беше изпреварил и Джелкс вече му сервираше печени бъбречета с бекон и пържени домати. Той искрено се зарадва като ме видя и предложи щом се нахраним да си направим една дълга разходка из имението. Отвърнах, че нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие.
След половин час двамата потеглихме и не можете да си представите какво облекчение изпитах, когато се измъкнах от тази къща и вдишах чистия въздух навън. Беше един от онези топли, слънчеви дни, каквито идват понякога посред зима, след като цяла нощ е валял проливен дъжд и ни изненадват с ярко слънце и пълно безветрие. Голите дървета изглеждаха красиви на слънчевата светлина, от клоните им още капеше вода, а локвите наоколо искряха като диаманти. По небето плуваха малки пухкави облачета.
— Какъв прекрасен ден!
— Да, наистина е прекрасен!
Почти не разменихме повече думи по време на разходката, но не беше необходимо. Той обаче ме разведе навсякъде и ми показа всичко — огромните шахматни фигури и всичките им причудливи събратя. Изящните беседки, езерцата, фонтаните, детския лабиринт, оформен само от габър и липа, така че да може да се използва през лятото, когато храстите се раззеленят, и фигуралните цветни лехи, и алпинеумите, и оранжериите с лозите и нектарините. И скулптурите, разбира се. Повечето от съвременните европейски скулптори бяха там — от бронз, гранит, дърво или варовик; и въпреки че ми беше много приятно да ги гледам, затоплени и искрящи под яркото слънце, продължаваше да ми се струва, че не бяха съвсем на място в това огромно класически оформено пространство.
— Искате ли да си починем малко — предложи Сър Базил, след като бяхме обикаляли повече от час.
Двамата седнахме на бяла пейка край езерце с водни лилии, шарани и златни рибки и запалихме по цигара. Намирахме се доста далеч от къщата, в местност, която се издигаше над нивото на останалата част от имението и пред очите ни се простираше целият парк. Оттук той приличаше на рисунка в някоя от онези стари книги по градинска архитектура, където живият плет, полянките, терасите и фонтаните образуваха красиви фигури от окръжности и квадрати.
— Баща ми купил имението точно преди да се родя — каза Сър Базил. — Оттогава живея тук и познавам всеки сантиметър от него. И колкото повече време минава, толкова повече го обичам.
— Сигурно е прекрасно през лятото.
— Не можете да си представите! Трябва да дойдете да го видите през май и юни. Обещайте ми, че ще дойдете.
— Разбира се — отвърнах. — С най-голямо удоволствие.
Докато му отговарях, наблюдавах как една женска фигура, облечена в червено, се движи сред цветните лехи в далечината. Видях как съпътствана от сянката си, тя прекоси просторна открита поляна и с леко подскачаща походка сви наляво, продължи покрай висока стена от подкастрени тисови дървета и излезе на друга, кръгла полянка, в средата на която имаше някаква скулптура.
— Тази градина е по-млада от къщата — каза Сър Базил. — Проектирана е в началото на осемнайсети век от един французин, казва се Бюмон, същият, който е проектирал и Ливънс в Уестморланд. В продължение на повече от година тук са работили двеста и петдесет работници.
Сега към жената с червената рокля се бе присъединил някакъв мъж. Двамата стояха един срещу друг на около метър разстояние, в самия център на цялата градинска панорама, върху малката кръгла полянка и очевидно разговаряха. Мъжът държеше в ръка някакъв дребен черен предмет.
— Ако ви интересува, мога да ви покажа сметките, които Бюмон е представял на стария херцог, докато е работил върху парка.