Имахме чувството, че ако установим самоличността на разказвача, може би ще намерим обяснение как се е появил този документ — нека го нарека така за краткост. За тази цел проучването ни тръгна в две посоки.
Първо, опитахме с помощта на старите планове на град Бангор и други запазени документи да идентифицираме тогавашните обитатели на къщата, където бе направено откритието. Смятахме, че вероятно къщата е била скривалище по маршрута на Нелегалната женизница през онзи период, а нашата авторка е била укривана там, например в тавана или в мазето, няколко седмици или месеци, през които е имала възможност да направи записите. Разбира се, нямаше доказателство, което да изключи вероятността записите да са преместени на въпросното място, след като са били направени. Надявахме се да успеем да намерим потомците на евентуалните обитатели на къщата, които пък да ни отведат до друг материал: дневници може би или дори семейни истории, предавани през поколенията. За жалост, тази следа не доведе доникъде. Вероятно тези хора, ако изобщо са имали връзка с нелегалната верига, са били открити и арестувани, а в този случай свързаните с тях документи са били унищожени. Затова подходихме от друга страна. Потърсихме записи от този период, опитахме се да свържем известните исторически личности с хората, които се появяват в разказа на нашата авторка. Запазените архиви от този период са откъслечни, защото режимът в Галаад е изтривал съдържанието на компютрите и е унищожавал печатните материали след различните чистки и вътрешни бунтове, но все пак някои печатни материали са запазени. Някои наистина са били пренесени тайно в Англия, за да бъдат използвани за пропаганда от различните организации в защита на жените, каквито по онова време има много на Британските острови.
Не хранехме никаква надежда да проследим директно самата авторка на повествованието. От вътрешните сведения ставаше ясно, че тя е била сред първата вълна жени, използвани с цел възпроизводство и зачислявани при хората, които се нуждаят от техните услуги и които могат да си ги подсигурят благодарение на принадлежността си към елита. Режимът незабавно създал фонд от такива жени посредством простичката тактика да обяви за прелюбодейство всички втори бракове и извънбрачни връзки, да арестува партньорките в тях и на основание на тяхната нравствена непригодност да отнеме децата им и да ги даде за осиновяване на бездетните семейства от горните ешелони на управлението, които на всяка цена искали потомство. (В средния период тази политика обхваща и всички бракове, които не са сключени в държавната църква.) Така мъже на високи постове в режима са имали възможност да избират измежду жени, доказали своите възпроизводителни способности, след като са родили едно или две здрави деца — желана особеност в епохата на силно намалялата раждаемост сред европеидната раса — явление, наблюдавано не само в Галаад, но и в повечето северни европеидни общества от онзи период.
Причините за този упадък изобщо не са ясни. Част несъмнено се дължат на широко разпространените разнообразни средства за контрол над раждаемостта, включително абортите, непосредствено преди галаадския период. Следователно някои от случаите на безплодие са причинени умишлено и вероятно това обяснява различната статистика за европеидите и другите раси, но други не са. Едва ли е нужно да ви напомням, че това е епохата на устойчивия щам на сифилис и на епидемията от СПИН, които се разпространяват масово сред населението и изваждат голям брой сексуално активни млади хора от групата на способните на възпроизводство. Мъртвородените деца, помятанията и генетичните деформации са широко разпространени и се увеличават, а тенденцията е свързана със злополуки в различни ядрени централи, закривания и случаи на саботаж, характерни за периода, както и на течове от хранилища на химично и биологично оръжие и сметища за токсични отпадъци, каквито има хиляди — законни и незаконни, в някои случаи такива материали се изхвърляли направо в канализацията, а също и с безконтролната употреба на химически инсектициди, хербициди и други аерозоли.
Каквито и да са причините обаче, последиците са видими и режимът в Галаад не е единственият, който реагира спрямо тях. Румъния например изпреварила Галаад през осемдесетте, като забранила всички видове контрол над раждаемостта, наложила задължителни тестове за бременност на населението от женски пол и обвързала служебното повишение и увеличаването на заплатата с плодовитостта.