Известно е, че и двамата господа били бездетни и поради това им се полагала Прислужница за създаване на поколение. В доклада си „Понятието за «семе» в ранен Галаад“ с професор Уейд предлагаме хипотезата, че и двамата Командири били изложени на въздействието на вирус, предизвикващ стерилитет, разработен чрез тайни експерименти със заушки и присъединяване на гени и предназначен за инжектиране в хайвера, с който снабдявали високопоставени служители в Москва. (Експериментът е прекратен след Споразумението относно сферите на дейност, защото вирусът се оказва прекалено неконтролируем и поради това опасен за мнозина, въпреки желанието на някои среди да го разпространят в Индия.)
Нито Джъд, нито Уотърфорд обаче били женени за жена, която преди била известна като Пам или като Серина Джой. Последното име, изглежда, е злонамерено хрумване на авторката на ръкописа. Съпругата на Джъд се казвала Бамби Бей, а на Уотърфорд — Телма. Последната обаче преди била телевизионна водеща като описаната от авторката ни. Знаем това от Лимпкин, който на няколко пъти го споменава. Режимът предприема мерки да прикрива подобни минали простъпки на съпругите на елита.
Като цяло свидетелствата са в полза на Уотърфорд. Знаем например, че кончината му е настъпила скоро след събитията, описани от авторката, по време на една от ранните чистки: бил обвинен в либерални тенденции, в притежание на значителна сбирка забранени еретични материали — изобразителни и литературни — и в укриването на подривен елемент. Това се случило, докато режимът още излъчвал съдебните процеси по телевизията, преди да започне да ги провежда тайно, затова събитията са записани в Англия посредством сателит и в архивите ни беше съхранен такъв запис. Кадрите с Уотърфорд не са с добро качество, но са достатъчно ясни, за да установим, че косата му е прошарена.
Що се отнася до подривния елемент, в чието укриване е обвинен Уотърфорд, възможно е да става дума за самата Фредова, защото бягството ѝ би я поставило в тази категория. По-вероятно става дума за Ник, който според доказателствата от записа сигурно е помогнал на Фредова да избяга. Начинът, по който успява да го направи, го определя като член на неясната нелегална организация „Мейдей“, която не съвпада напълно с Нелегалната женизница, но има връзки с нея. Последната е спасителна организация, а първата — полувоенно формирование. Известно е, че много членове на „Мейдей“ са проникнали на най-високите нива във властовите структури на Галаад, а настаняването на един от тях като шофьор при Уотърфорд със сигурност се оказало сполучлив ход. Двойно сполучлив, защото Ник вероятно бил и Око, какъвто често бил случаят с шофьорите и личната прислуга. Разбира се, Уотърфорд вероятно е знаел това, но тъй като високопоставените Командири автоматично били и директори на Очите, надали е обръщал сериозно внимание и не е допуснал този факт да възпрепятства нарушаването на незначителни правила. Като повечето Командири в ранен Галаад, впоследствие станали обект на чистка, той смятал поста си за неуязвим. В средния период на Галаад поведението им става по-предпазливо.
Такива са нашите догадки. Дори да сме прави, тоест ако Уотърфорд е въпросният Командир, остават много празноти. Някои от тях би могла да запълни анонимната ни авторка, ако е имала различна настройка. Би могла да ни разкрие повече за събитията в Галаадската империя, ако е притежавала инстинктите на репортер или на шпионин. Какво не бихме дали сега дори за двайсетина страници разпечатка от личния компютър на Уотърфорд! Колко признателни щяхме да бъдем, ако богинята на историята бе благоволила да ни подхвърли дори жалки трохички!
Що се отнася до съдбата на нашата авторка, тя остава неясна. Била ли е прехвърлена през границата на Галаад в тогавашна Канада, стигнала ли е до Англия? Би било разумно, тъй като по онова време Канада не желае да настройва враждебно могъщата си съседка, поради което арестува и екстрадира такива бежанци. Ако е така, защо не е взела със себе си записания си разказ? Може би пътуването било внезапно, може би се е опасявала, че ще бъде заловена. Ако действително е успяла да се добере до Англия, защо не е направила историята си публично достояние, както са сторили мнозина други, пристигнали в свободния свят? Може би се е страхувала от репресивни мерки срещу Люк, ако изобщо е още жив (което е малко вероятно), и дори срещу дъщеря си, защото режимът в Галаад не се колебае да прибягва до подобни мерки и ги използва да обезсърчава разобличаваща публичност в чужбина. Известно е, че не един непредпазлив бежанец в чужбина е получил ръка, ухо или крак във вакуумирана опаковка, скрита например в кутия с кафе. Или пък авторката била сред избягалите Прислужници, които трудно се приспособили към живота на свобода, когато се добрали до него след защитеното си предишно съществуване. Възможно е да е станала много саможива. Не знаем.