Каквито са — кой знае дали изобщо има нещо вярно в тях? Може да са стари видеоматериали, или пък да са фалшификация. Така или иначе ги гледам с надеждата да разчета подтекста. Всякакви новини сега са за предпочитане пред липсата на новини.
Най-напред от фронтовата линия. Всъщност не е точно линия — войната като че ли се води на много места едновременно.
Гористи склонове, снимани отвисоко, дърветата са болезнено жълти. Иска ми се тя да нагласи цветовете. В Апалачите, пояснява гласът на коментатора, където Ангелите на Апокалипсиса, Четвърта дивизия, разбиват скривалище на баптистките партизани с помощ от Двайсет и първи батальон на Ангелите на светлината. Показват ни два хеликоптера, черни със сребристи криле, изрисувани отстрани. Под тях избухва група дървета.
Следва близък план на пленник с брадясало и мръсно лице между двама Ангели с техните спретнати черни униформи. Затворник взема цигара, която един от Ангелите му подава, и несръчно я пъха между устните си с вързани ръце. Усмихва се накриво. Говорителят казва нещо, но не чувам: взирам се в очите на този мъж и се опитвам да отгатна какво си мисли. Знае, че камерата го снима — дали усмивката му е проява на предизвикателство, или на покорство? Срамува ли се, че са го заловили?
Винаги ни показват победи, никога поражения. На кого са му притрябвали лоши новини?
Сигурно е актьор.
Отново показват водещия. Държи се благо, бащински, гледа ни от екрана — загорял, с прошарена коса и честни очи с умни бръчици отстрани, нечий съвършен дядо. Равната му усмивка намеква, че всичко, което ни казва, е за наше собствено добро. Скоро всичко ще се оправи. Обещавам ви. Ще има мир. Трябва да ми повярвате. Хайде, по леглата като послушни дечица.
Казва ни онова, което копнеем да повярваме. Много е убедителен.
Съпротивлявам му се. Прилича ми на стара филмова звезда, това си внушавам, с фалшиви зъби и опънато с пластика лице. И въпреки това се накланям към него като хипнотизирана. Само да беше вярно. Само да можех да му повярвам.
Сега ни уверява, че нелегална шпионска мрежа е била разбита от отряд на Очите, който работил с вътрешен информатор. Мрежата изнасяла безценни природни богатства през граница за Канада.
„Петима членове на еретичната секта на квакерите са арестувани — съобщава той и се усмихва безизразно, — очакват се още арести.“
Двамата квакери се появяват на екрана — мъж и жена. Изглеждат ужасени, но се опитват да запазят частица достойнство пред камерата. Мъжът има голямо тъмно петно на челото, воалът на жената е разкъсан и кичури от косата ѝ са се спуснали върху лицето. И двамата са петдесетинагодишни.
На екрана се появява град, отново от въздуха. Преди беше Детройт. Гласът на водещия звучи на фона на артилерийски огън. От силуета на града се издигат стълбове пушек.
„Разселването на синовете на Хам29 продължава по график — уверява ни розовото лице, което отново се е появило на екрана. — Три хиляди са пристигнали тази сутрин в Първа земя на предците30, още две хиляди пътуват натам.“ Как транспортираха толкова много хора наведнъж? С влакове, с автобуси? Не ни показват такива кадри. Първа земя на предците се намира в Северна Дакота. Един бог знае с какво се очаква да се занимават, когато пристигнат. На теория — с фермерство.
На Серина Джой ѝ идва до гуша от новините. Нетърпеливо натиска копчето за смяна на канала и попада на застаряващ дълбок баритон с бузи като празни вимета. „Шептяща надежда“31, това пее. Серина изключва телевизора.
Ние чакаме, часовникът на стената тиктака, Серина пали още една цигара, аз се качвам в колата. Събота сутрин е, септември, все още имаме автомобил. На другите им се е наложило да продадат своите. Името ми не е Фредова, имам си друго име, което никой не използва сега, защото е забранено. Внушавам си, че няма значение, името е като телефонен номер — само другите имат полза от него. Обаче не съм права, всъщност има значение. Пазя в съзнанието си това име като тайна, като съкровище, което ще се върна да изровя някой ден. Представям си името погребано. То притежава аура като амулет, като заклинание, оцеляло от невъобразимо далечно минало. Лежа в тясното си легло нощем, очите ми са затворени, и името кръжи зад очите ми, недостижимо, искри в мрака.
29
Привържениците на бялата държава доказват робското предназначение на чернокожите въз основа на следния откъс от Битие, където Ной проклина Ханаан, сина на Хам: „Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син, рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си. После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб; да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб“. (Бит. 9:24-27). — Б.пр.
30
Пръв Маркъс Гарви (1887-1940), основател на Световната асоциация за подобряване положението на негрите, пропагандира завръщането в земята на предците. — Б.пр.
31
Религиозен химн (1868) на американския композитор Септимъс Уинър (1827-1902). Песента има многобройни интерпретации от различни изпълнители. — Б.пр.