Също така вярвам, че в крайна сметка не са го заловили, не са го настигнали, че е успял, стигнал е до брега, преплувал е реката, преминал е границата, добрал се е някак до далечния бряг, до някой остров, с тракащи от студ зъби, стигнал е до ферма наблизо и хората са го приели, отначало с подозрение, но после, след като са разбрали кой е, са се държали дружелюбно, не са го издали, сигурно са били квакери, те биха го отвели тайно до вътрешността на страната, от къща на къща, жената сигурно му е сварила кафе и му е дала дрехи на съпруга си. Представям си дрехите му. Мисълта, че е облечен топло, ми носи утеха.
Свързал се е с другите, сигурно има съпротива, правителство в изгнание. Там трябва да има някой, който се грижи за всичко. Вярвам в съпротивата, както вярвам, че няма светлина без сянка, или по-скоро, че няма сянка, ако има и светлина. Би трябвало да съществува съпротива, иначе откъде се вземат престъпниците, които ни показват по телевизията?
Всеки момент очаквам вест от него. Ще пристигне най-неочаквано, от най-неочакван приносител, от човек, за когото никога не бих допуснала. Под чинията ми на вечеря? Или ще ми го пъхнат под дланта, докато подавам купоните във „Всяка плът“? Съобщението ще гласи, че трябва да проявя търпение — рано или късно той ще ме измъкне, ще я намерим, където и да са я завели. Тя ще ни помни и тримата отново ще бъдем заедно. Но дотогава трябва да издържа, трябва да се съхраня за после. Онова, което ми се е случило и което ми се случва сега, няма да има никакво значение за него, той ме обича въпреки всичко, знае, че вината не е моя. Посланието му ще съдържа и това. Тъкмо тази вест, която може би никога няма да пристигне, ме държи жива. Вярвам във вестта.
Няма как всичко, в което вярвам, да бъде истина, но поне едно нещо би трябвало да е. Аз обаче вярвам във всичко, и в трите версии на Люк едновременно. В момента тази противоречива вяра ми се струва единственият начин да вярвам в каквато и да било. Каквато и да е истината, ще бъда готова за нея.
И в това вярвам. То също може да се окаже невярно.
На едната надгробна плоча в гробището до най-старата църква има котва и пясъчен часовник, и думите: В надежда39.
В надежда. Защо са написали това над един мъртвец? Трупът му ли се надява, или онези, които са все още живи?
Люк надява ли се?
VIII
Раждане
Деветнадесета глава
Сънувам, че съм будна. Сънувам, че ставам от леглото и прекосявам стаята, но не тази стая, и излизам през вратата, но не тази врата. У дома съм, в един от домовете си, и тя хуква да ме посрещне със зелената си нощничка със слънчоглед отпред и босичка, аз я вдигам, крачетата ѝ обхващат тялото ми и аз се разридавам, защото знам, че не съм будна. Отново съм в това легло, опитвам се да се събудя и да приседна на ръба, майка ми влиза с поднос и ме пита дали се чувствам по-добре. Когато боледувах като малка, се налагаше тя да остава у дома и да отсъства от работа, само че и този път не съм будна.
След тези сънища наистина се събуждам и разбирам, че съм будна в действителност, защото виждам венеца на тавана и пердетата, провиснали като мокра бяла коса. Чувствам се упоена. Замислям се: може би наистина ме упояват? Може би животът, който си въобразявам, че водя, е параноична заблуда?
Никаква надежда. Знам къде съм и коя съм, знам кой ден е. Това са проверки — с всичкия си съм. Здравият разум е безценно притежание, кътам си го, както хората преди кътаха пари. Пестя го, за да имам достатъчно, когато моментът настъпи.
Между завесите се процежда сивота, мъгливо ясна, без много слънце днес. Ставам от леглото, приближавам до прозореца, коленича на канапето, върху твърдата възглавничка, на която пише ВЯРА, и надниквам. Няма нищо за гледане.
Какво ли е станало с другите две възглавнички? Сигурно някога са били три. НАДЕЖДА и ЛЮБОВ40, те къде ли са? Серина Джой е прибрана жена. Не би изхвърлила нищо, ако не е съвсем износено. Една възглавничка на Рита и една на Кора може би?
Прозвучава звънецът, но аз съм станала преди него, обличам се, без да поглеждам надолу.
Седя на стола и размишлявам над думата „стол“. Може да е председателското място. Може да седиш и на електрическия стол. А ако седиш между два стола, ще паднеш на земята. Означава и „столова“. Тези факти нямат никаква връзка помежду си.
39
„Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда“ (Пс. 15:9). — Б.пр.
40
„А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.“ (1 Кор. 13:13). — Б.пр.