Шансовете са едно към четири, така ни учеха в Центъра. Навремето въздухът се изпълни с прекалено много химикали, лъчение, радиация, водата гъмжеше от токсични молекули, почистването на всичко това отнема години, а междувременно нечистотиите проникват в тялото ти, мръсни като нефтено петно на плажа, сигурна смърт за крайбрежните птици и неродените бебета. Може би дори лешояд би умрял, ако те изяде. Може би ще светиш в тъмното като старомоден часовник. Мъртво часовниче. Това е бръмбар, който живее в мърша.
Понякога не мога да мисля за себе си, за тялото си, без да си представя скелета: както ще ме види един електрон. Люлка на живот, направена от кости, а вътре — опасности, деформирани белтъци, разкривени кристали, назъбени като стъкло. Жените пиеха лекарства, хапчета, мъжете пръскаха дърветата, кравите пасяха тревата, цялата тази сапунисана пикня се стичаше в реките. Да не говорим за избухващите атомни електроцентрали по разлома Сан Андреас42 по време на земетресенията — за разлома поне никой нямаше вина — и мутиралия щам на сифилис, с който не се справяше никакъв пеницилин. Някои го правеха сами, зашиваха се с хирургически конец или се обезобразяваха с химикали. Как могат, повтаряше Леля Лидия, о, как могат да правят такова нещо? Йезавели!43 Да се подиграват с Божите дарове! И кършеше ръце.
Поемате риск, повтаряше Леля Лидия, но вие сте щурмовите отряди, вие ще бъдете най-отпред, първи ще навлизате в опасна територия. Колкото по-голяма е опасността, толкова по-голяма е славата. Тя стискаше ръце, засияла от престорена храброст. Ние свеждахме очи към чиновете си. Да преминеш през всичко това и да родиш нещо непригодно — не беше приятна мисъл. Не знаехме точно какво ще се случи с бебетата, които не бъдат одобрени, които бъдат обявени за Нерожби. Обаче знаехме, че ги отнасят някъде, светкавично.
Причината не е една, твърди Леля Лидия. Стои отпред в залата, с роклята си в цвят каки и с показалка в ръката. Пред черната дъска, където преди сигурно е имало карта, виси схема, показваща нивото на раждаемост на хиляда жени за период от много години — стръмна крива, която минава покрай нулевата точка на възстановяване на загубите и продължава да се спуска все по-надолу.
Разбира се, някои жени бяха убедени, че няма да има бъдеще, смятаха, че светът ще избухне. До това извинение прибягваха, повтаря Леля Лидия. Според тях нямаше смисъл да се размножават. Ноздрите на Леля Лидия се свиват — каква извратеност. Бяха мързеливи жени, казва тя. Повлекани.
В дървения плот на бюрото ми са гравирани инициали и дати. Инициалите понякога са по двойки, свързани са от думата „обича“. Дж. Х. обича Б. П. 1954. О. Р. обича Л. Т. Приличат ми на надписите, за които четях навремето, издълбани в каменните стени на пещерите или нарисувани със смес от сажди и животинска лой. Струваха ми се невероятно древни. Плотът на бюрото е от светло дърво, наклонен е и от дясната страна има подлакътник, за да се облягаш, когато пишеш — на хартия, с писалка. Под капака държиш разни неща — книги, тетрадки. Тези навици от миналото сега ми се струват прахоснически, почти упадъчни, безсмъртни като оргиите на варварските режими. М. обича Г. 1972. Този надпис, издълбан с молив, прокаран много пъти по изтрития лак на бюрото, е побрал патоса на всички изчезнали цивилизации. Като отпечатък от длан в камък. Чийто и да е, човекът някога е бил жив.
Няма дати от средата на осемдесетте години. Сигурно това е едно от училищата, които затворили тогава поради липса на деца.
Допуснаха грешки, казва Леля Лидия. Ние не възнамеряваме да ги повтаряме. Гласът ѝ е благочестив, снизходителен, гласът на човек, чийто дълг е да ни казва неприятни неща за наше собствено добро. Иде ми да я удуша. Прогонвам тази мисъл от съзнанието си още щом ми хрумва.
Едно нещо е ценно, продължава тя, само ако е рядко и се добива трудно. Искаме вие да бъдете ценени, момичета. Много обича да прави паузи, вкусва ги в устата си. Мислете за себе си като за перли. Много сме ѝ апетитни морално, насядали на редици, свели очи. Предоставени сме ѝ да ни определя, нямаме друг избор, освен да изтърпим нейните прилагателни.
Мисля си за перли. Перлите са сгъстена стридена слюнка. Това ще кажа на Мойра по-късно, ако успея.
Всички ние тук ще ви загладим и формираме, заявява Леля Лидия с предоволна веселост.
Микробусът спира, черните врати се отварят, Пазителят ни подбира навън. На входната врата стои друг Пазител, преметнал през рамо един от онези автомати с къси цеви. Изнизваме се към вратата под ръмящия дъждец, Пазителите ни отдават чест. Големият микробус на Явлението, онзи с апаратите и мобилните лекари, е паркиран по-надолу на кръглата алея. Забелязвам, че единият лекар гледа от прозореца на микробуса. Чудя се какво ли правят, докато чакат там. Сигурно играят карти или четат; някакви мъжки развлечения. В повечето случаи изобщо няма нужда от тях, пускат ги само в краен случай.
42
Пукнатина в земната кора на границата между две тектонични плочи в щата Калифорния, с дължина 1050 км и с дълбочина 16 км под земната повърхност. — Б.пр.
43
Йезавел — съпругата на израилския цар Ахав, насочила Израил към идолопоклонничество, настоявала хората да почитат Ваал и унищожавала пророците. — Б.пр.