Две жени, които не познавам, стоят от двете ѝ страни и стискат ръцете ѝ или тя стиска техните. Трета повдига нощницата, полива издутината на корема ѝ с бебешко масло, втрива го надолу. В краката ѝ стои Леля Елизабет, облечена с роклята си в цвят каки с войнишките предни джобове. Тя ни преподаваше Родилна гимнастика. Виждам само профила ѝ, но знам, че е тя с този щръкнал нос и красива, строга брадичка. До нея е Родилният стол с две седалки, задната по-висока, като трон зад другата. Нямаше да сложат Джанин на него, преди да настъпи моментът. Одеялата са подготвени, коритце за къпане, купчина с ледени кубчета, които Джанин да смуче.
Останалите жени седят с кръстосани крака върху килима — много са, всички от околността трябва да присъстват. Трябва да са към двайсет и пет, трийсет. Не всеки Командир има Прислужница, защото някои Съпруги имат деца. От всяка според способностите, на всеки според потребностите, така гласи лозунгът. Рецитирахме го три пъти след десерта. Твърдяха, че е от Библията. От свети Павел, от Деяния на светите апостоли.
Вие сте преходно поколение, казваше Леля Лидия. За вас е най-трудно. Съзнаваме какви жертви се очаква да направите. Трудно е, когато мъжете ви оскърбяват. На следващите ще им бъде по-лесно. Те охотно ще се отдадат на дълга си.
Не каза: защото няма да помнят какво е било преди.
Каза: защото няма да искат неща, които не може да имат.
Веднъж седмично гледахме филми — след като се наобядваме, преди следобедния сън. Седяхме на пода на залата за занятия по дом и бит, върху сивите си постелки, и чакахме, докато Леля Хелена и Леля Лидия се бореха с прожекционния апарат. Ако извадехме късмет, нямаше да заредят филма на обратно. Приличаше ми на часовете по география в собственото ми училище, в моята гимназия отпреди хиляди години, където ни показваха филми за други места по света: жени с дълги поли или евтини памучни рокли на шарки, помъкнали наръчи съчки или кошници, или пластмасови кофи с вода от някоя река, привързали бебета към телата си с шалове или мрежи, примижали или уплашени на екрана срещу нас, съзнаващи, че машинката със стъкленото око им прави нещо, но без да знаят точно какво. Онези филми носеха утеха, но бяха и леко отегчителни. От тях ми се доспиваше дори когато на екрана се появяваха мъже с оголени мускули, които копаеха спечена пръст с примитивни мотики или местеха камъни. Предпочитах филми с танци, песни, ритуални маски и различни музикални артефакти: пера, месингови копчета, раковини, барабани. Харесваше ми да гледам тези хора, когато са щастливи, а не гладни, нещастни, измършавели, напрегнати до смърт заради нещо съвсем простичко като копаенето на кладенец, напояването на земята — проблеми, които цивилизованите страни отдавна бяха решили. Мислех, че някой трябва само да им даде нужната техника и да ги остави да се оправят нататък.
Леля Лидия не ни пускаше такива филми.
Понякога ни караше да гледаме стар порнофилм от седемдесетте или осемдесетте. Жени на колене, които смучеха пениси или дула на оръжия, вързани или оковани жени с нашийници, провесени от дървета или с главата надолу, голи, с разтворени крака, изнасилвани жени, пребивани от бой, убивани. Веднъж ни застави да гледаме как бавно режат една жена на парчета, кълцаха пръстите и гърдите ѝ с градинарски ножици, разпориха корема ѝ и червата се изсипаха навън.
Помислете какви са алтернативите, каза Леля Лидия. Виждате ли какво е било преди? Ето това са мислели за жените тогава. И гласът ѝ потрепваше от възмущение.
По-късно Мойра каза, че не било истинско, било заснето с манекени, но не си личеше.
Понякога обаче филмът беше от така наречените от Леля Лидия Неженски документални филми. Представете си само, да си пилеят времето така, казваше Леля Лидия, когато би трябвало да вършат нещо полезно. Преди Нежените постоянно си губели времето. Насърчавали ги да го правят. Правителството им давало пари за това. Не забравяйте, че някои от идеите им били доста здравомислещи, продължаваше тя със самодоволството на човек, който е в положението да преценява. И сега ни се налага да се примиряваме с някои от вижданията им. Само с някои, не забравяйте, добавяше тя престорено сдържано, изпъваше показалец и го размахваше срещу нас. Но те били безбожнички и точно там е цялата разлика, не сте ли съгласни?