Усещам, че мога да разчитам на теб, Джанин, казала Леля Лидия, вдигнала очи от листа и приковала Джанин с онзи свой поглед през очилата, който бе едновременно заплашителен и умоляващ. Помогни ми, казвал погледът, всички заедно сме в това положение. Ти си благонадеждно момиче, продължила тя, не си като някои от другите.
Мислела, че цялото сополивене и разкаяние на Джанин означават нещо, мислела, че Джанин е прекършена, че е истинска вярваща. Но по това време Джанин беше като кутре, което твърде много хора бяха ритали твърде често и напосоки — за мимолетно одобрение беше готова да се въргаля пред всеки, да каже всичко.
Затова Джанин сигурно отвърнала: надявам се, Лельо Лидия, надявам се да съм достойна за доверието ти. Или нещо подобно.
Джанин, казала Леля Лидия, случило се е нещо ужасно.
Джанин приковала очи към пода. Каквото и да било, знаела, че няма да обвинят нея, тя била безукорна. Но каква полза имала от своята безукорност досега? Затова се чувствала и виновна, сякаш ей сегичка ще я накажат.
Ти знаеш ли за това, Джанин?, тихо попитала Леля Лидия.
Не, Лельо Лидия, отговорила Джанин. Съзнавала, че сега е моментът да вдигне поглед, да се вторачи право в очите на Леля Лидия. И след миг успяла да го стори.
Защото, ако знаеш, ще бъда много разочарована от теб, казала Леля Лидия.
Бог ми е свидетел, с показна пламенност отвърнала Джанин.
Леля Лидия си позволила поредната пауза. Заиграла се с писалката си. Мойра вече не е при нас, казала накрая.
О, възкликнала Джанин. Случилото се не я засягало. Мойра не ѝ била приятелка. Мъртва ли е?, попитала тя след малко.
И тогава Леля Лидия ѝ разказала историята. Мойра вдигнала ръка да отиде до тоалетната по време на Упражненията. И отишла. Леля Елизабет била дежурна в тоалетната. Стояла пред вратата, както обикновено. Мойра влязла. Малко по-късно Мойра повикала Леля Елизабет: тоалетната преливала, можело ли Леля Елизабет да я оправи? Наистина, някои тоалетни се запушваха понякога. Някой тъпчеше тоалетна хартия вътре, за да се случва точно това. Лелите се опитваха да измислят как да предотвратят тази практика, но средствата им бяха ограничени и в момента се налагаше да действат с подръчни средства, но още не бяха измислили как да заключват тоалетната хартия. Може би трябваше да я държат пред вратата и да раздават едно или няколко листчета на влизане. Само че това предстоеше. Нужно е време, за да се изглади едно ново начинание.
Леля Елизабет не заподозряла нищо опасно и влязла в тоалетната. Леля Лидия сигурно признала колко глупава е постъпката ѝ. От друга страна, вече няколко пъти била оправяла тоалетната без никакви инциденти.
Мойра не лъжела, наистина по пода се стичали вода и късчета полуразградени фекалии. Гледката не била приятна и Леля Елизабет се подразнила. Мойра учтиво застанала отстрани, а Леля Елизабет бързо влязла в посочената от Мойра кабинка и се привела зад тоалетната. Готвела се да вдигне порцелановия капак и да нагласи сифона и поплавъка. Вече държала капака, когато усетила как нещо твърдо и остро, вероятно метално, притиска ребрата отзад. Не мърдай, наредила Мойра, иначе ще те намушкам. Знам точно къде, за да пробия дробовете ти.
После установили, че е разглобила едно тоалетно казанче и е извадила дългото и тънко предпазно лостче, което свързва ръчката и веригата. Не е трудно, ако знаеш какво правиш, а Мойра имаше технически познания, сама си поправяше дребните неща по колата. Малко след това капаците на казанчетата бяха привързани с вериги и когато преливаха, отварянето им отнемаше доста време. Няколко пъти се наводнихме така.
Леля Елизабет не виждала какво притиска гърба ѝ, обяснила Леля Лидия. Била храбра жена.
О, да, съгласила се Джанин.
… но не безразсъдна, добавила Леля Лидия понамръщено. Джанин реагирала прекалено въодушевено, а понякога въздействието е обратно. Леля Елизабет нямала друг избор, освен да се подчини, продължила Леля Лидия. Мойра ѝ наредила да махне от колана си остена и свирката и ѝ ги взела. После бързо изтикала Леля Елизабет надолу по стълбите към сутерена. Били на втория етаж, не на третия, не им се налагало да преодоляват твърде много стълби. Било учебно време, коридорите били пусти. Мярнали друга Леля, но в далечния край на коридора и дори не поглеждала към тях. Леля Елизабет щяла да се разкрещи, но знаела, че заплахата на Мойра е сериозна — носела ѝ се лоша слава.
О, да, казала Джанин.
Мойра повела Леля Елизабет по коридора с празните шкафчета, покрай вратата на спортната зала чак до котелното. Наредила ѝ да се съблече.