Няколко дни след заснемането на интервюто за този филм тя се самоубила. Съобщиха го по телевизията.
Никой не я попита дали го е обичала.
Сега си спомням най-ясно грима.
Изправям се в тъмното, започвам да се разкопчавам. И тогава чувам нещо, в тялото си. Счупила съм нещо, имам нещо пукнато, това трябва да е. Надига се шум, излиза от счупеното място, от лицето ми. Без предупреждение: не мислех нито за тук, нито за там, нито за нищо. Ако пуснех този шум навън, щеше да се окаже смях, твърде шумен, твърде много, някой щеше да чуе и тогава щяха да се разнесат забързани стъпки, команди и кой знае още какво. Присъда: емоционална неуместност спрямо повода. Блуждаещата утроба, така мислеха преди. Истерия. После игла, хапче. Можеше да бъде фатално.
Притискам устата си с две ръце, като че ще повърна, падам на колене, смехът клокочи като лава в гърлото ми. Пълзешком влизам в гардероба, свивам колене към тялото си, давя се от смях. Ребрата ме болят от стискането, цялата треперя, треса се сеизмично, вулканично, ще изригна. Гардеробът става пурпурен, бесилка се римува с родилка, ох, ще умра от смях.
Заглушавам смеха в гънките на окачената наметка, стискам очи, а от тях се процеждат сълзи. Опитвам да се овладея.
След малко отминава като епилептичен припадък. Ето ме в гардероба. Nolite te bastardes carborundorum. Не виждам в тъмното, но плъзгам върховете на пръстите си по ситния издълбан надпис, като че ли е брайлов код. Звучи в съзнанието ми не толкова като молитва, колкото като заповед, но за какво? Поне за мен е безполезна — древен йероглиф, ключът за чието разчитане е изгубен. Защо го е написала, защо си е направила труда? Няма измъкване оттук.
Лежа на пода, дишам твърде учестено, после си вземам душ, успокоявам дишането си като при Упражненията за раждане. Вече чувам само туптенето на собственото си сърце: отваря се, затваря се, отваря се, затваря се, отваря се.
X
Скрижали на духа
Двадесет и пета глава
Онова, което чух на следващата сутрин, беше писък или трясък. Кора, която изпуска кошница или поднос. Разбуди ме. Още бях наполовина в гардероба, положила глава върху свитата на топка наметка. Явно я бях свалила от закачалката и бях заспала тук. За миг не можех да си спомня къде съм. Кора беше коленичила до мен, усетих как ръката ѝ докосва гърба ми. Изпищя отново, когато се размърдах.
Какво има?, попитах. Обърнах се и се надигнах.
О, помислих си…, отговори тя.
Какво си беше помислила?
Ами…
Яйцата се бяха счупили на пода при разлетия портокалов сок и натрошеното стъкло.
Ще трябва да ти донеса нова закуска, каза тя. Ама че разточителство. Какво търсиш на пода? Дърпаше ме, изправяше ме благоприлично на крака.
Не исках да ѝ казвам, че изобщо не съм си лягала. Нямаше как да ѝ го обясня. Казах, че сигурно съм припаднала. Което се оказа още по-зле, защото тя се вкопчи в думите ми.
Това е един от ранните признаци, оповести доволна. Заедно с повръщането. Би трябвало да знае, че не е минало много време, но беше прекалено обнадеждена.
Не, не е това, казах. Седях на стола. Сигурна съм, че не е. Просто ми се зави свят. Както си стоях, ми притъмня.
Сигурно е от напрежението вчера, казва тя. Направо те изцежда.
Имаше предвид раждането и аз потвърдих, че е така. Седнах на стола, а тя вече беше коленичила на пода и събираше парчетата счупено стъкло и яйцето върху подноса. Попи част от портокаловия сок с хартиена салфетка.
Ще донеса парцал, каза. Ще ме попитат за допълнителните яйца. Освен ако не минеш и без тях. Лукаво ме стрелна с кос поглед и аз разбрах, че ще е по-добре и двете да се престорим, че съм си изяла закуската. Ако съобщи, че ме е намерила просната на пода, ще последват прекалено много въпроси. Във всеки случай ще трябва да обясни счупените стъкла, а Рита ще се начумери, ако трябва да сготви втора закуска.
Ще ми мине и без закуска, отговарям. И бездруго не съм гладна. Това е уместно, връзва се със световъртежа. Но ще хапна препечената филийка, додавам. Не ми се искаше да оставам съвсем без закуска.
Беше на пода, каза Кора.
Няма нищо. Седях и дъвчех кафеникавата препечена филийка, а тя отиде в тоалетната и изхвърли шепа счупени яйца, които за нищо не ставаха. Върна се.
Ще кажа, че съм изпуснала подноса на излизане.
Зарадвах се, че е готова да излъже заради мен, нищо че е за такава дреболия, нищо че е за нейна собствена полза. Това създаваше връзка помежду ни.