Серина също се оттегля за по няколко дни, не става от леглото. Тогава другите Съпруги започват да посещават нея, качват се по стълбите и бодро си бъбрят, тя получава торти и пайове, конфитюри, букети с цветя от техните градини.
Редуват се. Има някакъв списък, невидим, неизречен. Всяка се старае да не ангажира повече внимание, отколкото ѝ се полага.
Във вечерите, когато Серина ще излиза, неизменно съм призована.
Първия път бях объркана. Нуждите му ми бяха неясни, а онова, за което все пак се досещах, ми се струваше нелепо, смешно като фетишизирането на обувки с връзки.
А и малко разочароващо. Какво очаквах зад тази затворена врата първия път? Нещо неизразимо, да застана на четири крака може би, перверзни, бичове, обезобразявания? Най-малкото някаква незначителна сексуална манипулация, някакъв дребен грях, който вече му беше забранен от закона и наказуем с ампутация. А вместо това той ме помоли да играем скрабъл, като че ли сме възрастна съпружеска двойка или деца — това ми се стори крайно необичайно, своеобразно извращение. Молбата му обаче остана непроницаема за мен.
Затова, когато излязох от стаята, още не ми беше ясно какво иска Командирът, защо го иска и дали ще съм в състояние да го изпълня. Ако ще сключваме сделка, трябваше да уточним условията на размяната. А това той със сигурност не направи. Допуснах, че може да си играе на котка и мишка, но сега ми се струва, че мотивите и желанията му не са били толкова очевидни дори за самия него. Още не бяха дорасли до думи.
Втората вечер започна по същия начин като първата. Приближих се до вратата, която се оказа затворена, почуках, поканена бях да вляза. Последваха същите две игри със същите бежови плочици. Брътвеж, кварц, затруднение, елф, ритъм — всички стари номера със съгласните, за които успеех да се сетя. Езикът ми сякаш набъбваше от трудния правопис. Все едно използвах език, който съм знаела навремето, но почти съм забравила, език, свързан с отдавна отмрели традиции: кафе оле с кифличка на маса на открито, абсент във висока чаша или скариди във фунийка от вестник, неща, за които бях чела някога, но никога не бях виждала. Беше като да се опитваш да ходиш без патерици, като онези фалшиви сцени от старите телевизионни филми. Ще успееш. Сигурна съм. Така се препъваха и олюляваха мислите ми сред резките Р-та и Т-та, плъзгаха се по облите гласни като по речни камъчета.
Командирът проявяваше търпение, когато се колебаех или го питах за правописа. Винаги може да проверим в речника, отговаряше. В множествено число. Разбрах, че за първи път ме остави да спечеля.
В онази вечер очаквах всичко да бъде същото, включително целувката за лека нощ. Обаче когато приключихме втората игра, той се облегна на стола си. Облегна лакти на ръкохватките на креслото, долепи върховете на пръстите си и ме погледна.
Имам малък подарък за теб, каза.
И се усмихна. После издърпа горното чекмедже на бюрото си и извади нещо. Подържа го, съвсем небрежно, между палеца и показалеца си, като че ли опитваше да реши дали да ми го даде, или не. От мястото си го виждах на обратно, но го познах. Навремето бяха доста разпространени. Беше списание, женско списание, така ми се струваше от снимката — манекенка на лъскава хартия, с прическа, шалче на шията, червило на устните. Есенната мода. Мислех, че всички такива списания са унищожени, но ето че едно беше останало в кабинета на Командира, където най-малко очакваш да видиш такова нещо. Той сведе поглед към манекенката, която гледаше право към него, и продължи да се усмихва с онази своя замечтана усмивка. Все едно гледа рядък животински вид в зоопарка.
Загледана към списанието, което се поклащаше пред мен като стръв за въдица, аз го пожелах. Пожелах го толкова силно, че пръстите ме заболяха. В същото време прецених копнежа си като тривиален и нелеп, защото навремето мислех тези списания за лекомислени. Прелиствах ги в зъболекарския кабинет, понякога в самолета, купувах ги, за да ги взема в хотелската си стая — запълвах свободното време, докато чаках Люк. Изхвърлях ги, след като ги разгледам, защото бяха безкрайно заменяеми, и ден-два по-късно дори не помнех какво е пишело вътре.