Сега обаче си спомних. Те съдържаха обещание. Продаваха преобразяване, предлагаха безкрайна поредица от възможности, множаха ги като отраженията в две срещуположни огледала, образ след образ, до точката на изчезване. Предлагаха приключение след приключение, гардероб след гардероб, подобрение след подобрение, мъж след мъж. Предлагаха подмладяване, преодоляване на болката и трансцендентална вечна любов. Най-истинското обещание в тях беше за безсмъртие. Ето какво държеше той в ръка, без дори да го съзнава. Прелисти набързо страниците. Усетих как се накланям напред.
Старо списание, каза той, своеобразна антикварна рядкост. От седемдесетте, струва ми се. „Вог“. Както винен ценител изтърсва някое име. Реших, че ще ти е приятно да го разгледаш.
Отдръпвам се. Може да ме подлага на изпитание, за да провери колко дълбока е предаността ми към доктрината. Не е позволено, отговарям.
Тук е позволено, отговаря тихо. Разбирам какво казва. След като сме нарушили основното табу, защо да се колебая за следващото, по-незначителното? И за по-следващото, и по-следващото? Кой знае къде спира всичко? Зад тази врата табуто изчезва.
Вземам списанието от него и го обръщам както трябва. Ето ги отново изображенията от моето детство: дръзки, решителни, уверени, разперили ръце, като за да обхванат Вселената, с разкрачени крака, здраво стъпили на земята. Имаше нещо ренесансово в тази поза, но аз си помислих за принцове, не за натруфени девойки с прически. Тези прями очи, засенчени с грим, да, но и прилични на котешки, вторачени и готови за скока. Не трепват, не се колебаят, не и с тези пелерини и груб туид, с тези ботуши до коляното. Жените са пирати със своите дамски портфейли, готови да грабят, и със своите алчни кобилски зъби.
Усещах как Командирът ме наблюдава, докато разлиствах страниците. Знаех, че правя нещо нередно и че на него му е приятно да ме гледа. Би трябвало да се чувствам лоша и по разбиранията на Леля Лидия наистина бях лоша. Само че не се чувствах така. Вместо това се чувствах като на стара морска пощенска картичка от епохата на Едуард — палава. Какъв ли щеше да е следващият му подарък? Колан с жартиери?
Как така го имате?, попитах го.
Някои от нас все още ценят старите неща, отговори той.
Би трябвало да са ги изгорили, отбелязах. Претърсваха по къщите, палеха клади.
Онова, което е опасно в ръцете на масите, поде той с ирония, а може би не, е безопасно за онези, чиито мотиви са…
… безукорни, довърших.
Той кимна сериозно. Не можех да разбера дали е сериозен.
Но защо ми го показвате?, попитах и се почувствах глупаво. Какво би могъл да отговори? Че се забавлява за моя сметка? Защото сигурно е съзнавал колко болезнено е за мен да ми напомня за отминалите времена.
Не бях подготвена за онова, което всъщност ми отговори. На кого друг да го покажа?, попита той и предишната тъга отново изплува.
Да отида ли още по-далеч?, зачудих се. Не исках да го притискам твърде много и твърде бързо. Съзнавах, че съм заменяема. Въпреки това попитах тихо: Ами съпругата ви?
Той, изглежда, се замисли над думите ми. Не, каза, тя не би разбрала. Пък и вече не разговаря много с мен. Напоследък нямаме много общо.
Ето на, просто и ясно: съпругата му не го разбираше.
Значи затова бях тук. Все същото. Твърде банално, за да е истина.
На третата вечер го помолих за крем за ръце — неприятно ми беше да се моля, но исках да проверя докъде мога да стигна.
Какво?, попита той любезно както винаги. Седеше срещу мен, зад бюрото. Не ме докосваше често, освен за задължителната целувка. Никакво опипване, никакво тежко дишане, нищо подобно, би било някак неуместно, както за него, така и за мен.
Крем за ръце, повторих. Или за лице. Кожата ни много изсъхва. По някаква причина използвах множествено число. Искаше ми се да поискам и малко масло за вана, на онези пъстри топчета, които ми изглеждаха вълшебни в кръглата стъклена купа в банята на майка ми у дома. Но реших, че той надали ще знае какво е това. Пък и сигурно не ги произвеждаха вече.
Изсъхва ли?, попита Командирът, като че ли досега не му беше хрумвало. И какво правите?
Мажем се с масло, отговорих. Когато успеем да се доберем. Или с маргарин. Най-често с маргарин.