Но защо да ме е грижа, повтарях си. Тя не ми е никаква, не ме харесва, би ме изгонила от къщата на минутата, дори нещо още по-лошо, само да си намери повод. Ако научи например. Той няма да може да се намеси, да ме спаси — нарушенията на жените в домакинството — и на Мартите, и на Прислужниците, са в юрисдикцията на Съпругите. Тя беше злобна и отмъстителна жена, знаех го. Въпреки това не можех да се отърся от мъничкото си угризение заради нея.
А също така: вече имах известна власт над нея, макар тя да не го знаеше. И това ми допадаше. Защо да се преструвам? Много ми харесваше. Командирът обаче можеше с лекота да ме издаде — с поглед, с жест, с някоя дреболия, която ще покаже на всички, че помежду ни има нещо. Едва не го направи в нощта на Ритуала. Посегна с ръка нагоре, сякаш да докосне лицето ми, аз обърнах глава настрани, за да го предупредя, с надеждата Серина да не е забелязала, и той отдръпна ръка, затвори се в себе си и в своето целеустремено пътешествие.
Не го правете повече, предупредих го следващия път, когато бяхме насаме.
Какво?, попита той.
Не се опитвайте да ме докосвате така, когато сме… когато тя е там.
Направих ли го?, попита той.
Може да предизвикате преместването ми в Колониите, предупредих го. Знаете го. Или нещо по-лошо. Смятах, че пред хората той трябва да продължи да се държи така, сякаш съм голяма ваза или прозорец — просто част от пейзажа, неодушевена или прозирна.
Извинявай, каза. Не исках. Но го намирам…
Какво?, попитах, когато той не продължи.
Безлично, отвърна.
Колко време ви отне да го проумеете?, попитах. От начина, по който говорех с него, си личеше, че отношенията ни вече са се променили.
На следващите поколения ще им бъде много по-лесно, казваше Леля Лидия. Жените ще живеят в хармония заедно, всички в едно семейство, вие ще им бъдете като дъщери, а когато населението отново нарасне малко, вече няма да се налага да ви прехвърляме от една къща в друга, защото ще бъдете предостатъчно. При такива условия ще бъде възможна истинска привързаност, казваше тя и примигваше подкупващо срещу нас. Жени, обединени от обща цел! Ще си помагат във всекидневните задължения, докато заедно изминават жизнения си път, и всяка ще изпълнява отредените си задължения. Защо да очакваме от една жена да изпълнява всички функции, необходими за спокойното функциониране на едно домакинство? Не е нито разумно, нито хуманно. Дъщерите ви ще имат по-голяма свобода. Заедно се стремим да осигурим на всяка от вас мъничка градина, всяка от вас — отново да стиска ръце, отново да говори задъхано. И това е само един пример. Изпънатият пръст се размахваше срещу нас. Само че не бива да бъдем алчни прасета и да искаме твърде много, преди да сме готови, нали?
Истината е, че аз съм негова любовница. Мъжете на върха открай време имат любовници, защо сега да е различно? Да, организацията наистина е различна. Преди любовниците получаваха малка къща или собствен апартамент, а сега всичко се е смесило и сляло. Но под повърхността е същото. Повече или по-малко. В някои страни наричаха любовниците „другата“ жена. Аз съм другата жена. От мен се иска да предоставям нещо, което липсва. Дори скрабъл. Абсурдно и унизително положение.
Понякога си мисля, че тя знае. Понякога си мисля, че двамата са се наговорили. Понякога си мисля, че тя го е убедила да го направи, и ми се присмива, както аз сама се присмивам иронично на себе си от време на време. Нека тя да носи бремето — сигурно така си казва. Може би се е отдръпнала от него почти изцяло, може би това е нейната версия на свободата.
Дори да е така и колкото и да е глупаво от моя страна, аз съм по-щастлива от преди. Първо, имам си занимание. Нещо, с което да си запълвам времето вечер, вместо да седя сама в стаята си. Нещо друго, за което да мисля. Не обичам Командира, нищо подобно, но той ми е интересен, заема пространство, нещо повече от сянка е.
Аз за него също. Вече не съм само използваемо тяло. Не съм само кораб без товар, потир без вино, аз съм пещ — грубо казано — без погачата. За него не съм празна.