Иска ми се да беше тук и най-сетне да ѝ кажа, че съм го осъзнала.
Някой е излязъл от къщата. Чувам далечен шум от затварянето на врата някъде отстрани, стъпки по алеята. Ник е, вече го виждам, слязъл е от пътеката върху моравата, за да вдъхне влажния въздух, натежал от мириса на цветя, на месест растеж, на полени, захвърлени с шепи на вятъра като хайвер в морето. Цялото това разточително размножаване. Ник се протяга на слънцето, усещам как вълната на мускулите се разлива по тялото му, както котка извива гръб. По къси ръкави е, голите му ръце стърчат безсрамно от навития плат. Къде ли свършва тенът му? Не съм говорила с него от онази нощ, от мечтателната дневна на лунна светлина. Той е моето знаме, моят фар. Език на тялото.
В момента фуражката му е килната настрани. Значи ме викат.
Какво получава той за ролята си на паж? Как се чувства в съмнителната си роля на сводник за Командира? Дали го изпълва с отвращение, или го кара да иска повече от мен, да желае самата мен повече? Защото той няма представа какво всъщност се случва там, сред книгите. Сигурно си мисли, че е някаква перверзия. Че с Командира се мажем с мастило и после го ближем от телата си, или се любим върху купчини забранени печатни издания. Е, много е далеч от истината.
Със сигурност обаче има изгода от това. Всички са подкупни по един или друг начин. Допълнителни цигари? Допълнителни свободи, които по принцип не се допускат? Така или иначе, какво би могъл да докаже? Неговата дума срещу думата на Командира, освен ако не иска да оглави хайка. Да строшат вратата и… какво ви казах? Спипани на местопрестъплението: греховен скрабъл. Я бързо изяжте тези думи!
Може би просто му допада задоволството да знае нещо тайно. Да ме държи с нещо, както казваха навремето. Тази власт можеш да използваш само веднъж.
Иска ми се да вярвам, че е по-свестен.
В нощта, след като изгубих работата си, Люк пожела да се любим. Защо аз не исках? Дори само отчаянието би трябвало да ме тласне в прегръдките му. Въпреки това се чувствах вцепенена. Почти не усещах ръцете му по тялото си.
Какво има?, попита ме.
Не знам, отвърнах.
Още имаме, поде, но не довърши какво имаме още. Помислих си, че не бива да говори в множествено число, защото на него нищо не му беше отнето.
Все още се имаме един друг, казах. Вярно беше. Тогава защо дори в собствените си очи звучах толкова равнодушна?
Тогава той ме целуна, като че ли сега, след като бях казала това, всичко ще се оправи. Само че нещо се беше променило, равновесието се бе разместило. Почувствах се смалена и когато той ме обгърна с ръка и ме придърпа, бях дребна като кукла. Усетих как любовта продължава напред без мен.
Той няма нищо против това, помислих си. Ама никак. Може би дори му допада. Вече не си принадлежим един на друг. Вече аз принадлежа на него.
Недостойно, несправедливо, невярно. Но това се случи.
И така, Люк, сега искам да те попитам, трябва да узная: права ли бях? Защото така и не говорихме за това. Когато можех да го направя, се уплаших. Не можех да си позволя да те изгубя.
Двадесет и девета глава
Седя в кабинета на Командира, срещу него от отсамната страна на бюрото, на мястото на посетителя, като че ли съм клиент в банка, който договаря условията за солиден заем. Само че, като изключим мястото ми в стаята, помежду ни няма почти нищо от тази официалност. Вече не седя със скована шия и изпънат гръб, долепила стъпала едно до друго на пода, равнение за отдаване на чест. Тялото ми е отпуснато, дори се чувства уютно. Събула съм червените си обувки, подпъхнала съм крака под себе си на стола, да, оградени от крепостната стена на червената пола, но въпреки това подпъхнати като край лагерен огън едно време или като на пикник. Ако в камината гореше огън, пламъкът щеше да трепти по излъсканите повърхности, щеше топло да озарява плътта. Добавям мислено сиянието на камината.
Що се отнася до Командира, тази вечер е изключително небрежен. Съблякъл е сакото си, облегнал е лактите си върху масата. Липсва му само клечка за зъби в ъгълчето на устата и ще бъде същинска реклама на провинциалната аристокрация, като на гравюра. Оплюта от мухи в някоя стара изгорена книга.