Както със сигурност са направили и с Джанин.
— Това е ужасно — казвам. Но наистина Джанин е способна да си причини това, да си внуши, че недостатъците на бебето се дължат единствено на нея. Хората обаче са готови на всичко, само и само да не признаят, че животът им няма смисъл. Безполезни. Безсюжетни.
Една сутрин, докато се обличахме, забелязах, че Джанин още е по бялата си памучна нощница. Седеше на ръба на леглото.
Погледнах към двойната врата на физкултурния салон, където обикновено стоеше Лелята, за да проверя дали е забелязала, но Лелята я нямаше. Вече ни имаха по-голямо доверие и понякога ни оставяха по няколко минути без надзор в класната стая и дори в кафенето. Сигурно пазачката ни беше излязла да изпуши цигара или да изпие чаша кафе.
Виж, казах на Алма, чието легло беше до моето.
Алма погледна към Джанин. После двете се приближихме към нея. Облечи се, Джанин, каза Алма на белия гръб на Джанин. Не искаме допълнителни молитви заради теб. Джанин обаче не помръдна.
Мойра също се приближи. Беше преди да избяга втория път. Все още куцаше заради онова, което бяха направили със стъпалата ѝ. Заобиколи леглото, за да вижда лицето на Джанин. Елате тук, повика тя мен и Алма. Другите също започваха да се скупчват, образува се малка група. Махайте се, нареди им Мойра. Ами ако онази се върне?
Бях се вторачила в Джанин. Очите ѝ бяха отворени, но изобщо не ме виждаха. Бяха окръглени, ококорени, а зъбите ѝ бяха заголени в застинала усмивка. Шепнеше си нещо през зъби, през усмивката. Трябваше да се приближа.
Здравей, каза тя, но не на мен. Казвам се Джанин. Аз ще ви обслужвам тази сутрин. Кафе или чай предпочитате?
Боже, възкликна Мойра до мен.
Не богохулствай, предупреди Алма.
Мойра стисна рамото на Джанин и го разтърси. Опомни се, Джанин, рязко нареди тя. И не използвай тази дума!
Джанин се усмихна. Приятен ден, каза тя.
Мойра я шамароса през лицето, два пъти, по едната и по другата буза. Ела на себе си, каза тя. Върни се тук! Не можеш да останеш там, вече не си там! Това го няма.
Усмивката на Джанин се стопи. Тя вдигна длан към бузата си. Защо ме ударихте?, попита тя. Не беше ли хубаво? Ще ви донеса друго. Нямаше нужда да ме удряте.
Не знаеш ли какво ще направят?, попита Мойра. Говореше тихо, но строго, решително. Погледни ме. Казвам се Мойра и това е Червеният център. Погледни ме.
Очите на Джанин започнаха да фокусират. Мойра? Не познавам никаква Мойра.
Няма да те изпратят в Лечебницата, хич не си го и помисляй, предупреди я Мойра. Няма да си играят да те лекуват. Няма да си направят дори труда да те изпратят с кораб в Колониите. Ако прекалиш, ще те заведат в Химическата лаборатория и ще те инжектират. А после ще те изгорят със сметта като Нежена. Така че, забрави.
Искам у дома, простена Джанин и се разплака.
Мили боже, възкликна Мойра. Престани вече. Онази ще се върне всеки момент, казвам ти. Обличай си проклетите дрехи и млъквай.
Джанин продължи да хленчи, но се изправи и започна да се облича. Ако го направи пак, а мен ме няма, предупреди ме Мойра, просто я шамаросай така. Не бива да минава отвъд. Заразно е.
Явно тогава вече е планирала как ще се измъкне.
Тридесет и четвърта глава
Местата за сядане във вътрешния двор вече се запълват, шумолим и чакаме. Най-сетне се появява и Командирът, който отговаря за тази служба. Оплешивяващ и набит мъж, прилича на футболен треньор. Облечен е с униформата си — строго черно с редици ордени и отличия. Трудно можеш да не се впечатлиш, но аз се старая: опитвам да си го представя в леглото с жена му и с Прислужницата му, как я опложда като обезумял, като разгонена сьомга, преструвайки се, че не му е приятно. Когато Господ е заръчал да се множим и плодим, този мъж ли е имал предвид?
Командирът слиза по стълбите към подиума с червена драперия и избродирано голямо око с бели криле. Оглежда всички и тихите ни гласове замлъкват. Дори не се налага да вдигне ръка. После гласът му се разнася по микрофона и от тонколоните, лишен от ниските си тонове, поради което звучи остър и металически, сякаш не го произвеждат тази уста и това тяло, а самите тонколони. Глас с цвят на метал и форма на тръба.
— Днес е ден за благодарност — подема той, — ден за възхвала.
Отнасям се нанякъде по време на речта му за победа и саможертва. Следва по-дълга молитва за недостойните съсъди, след това химн: „Има балсам в Галаад“56.
56
Спиричуъл, вдъхновен от „Нима няма балсам в Галаад? Нима там няма лекар? А защо няма изцеление за дъщерята на моя народ?“ (Иер. 8:22). — Б.пр.