Другата къща също беше квакерска и се оказа златна мина, защото беше спирка от Нелегалната женизница58. След като първият мъж си тръгна, ме увериха, че ще опитат да ме изведат от страната. Няма да ти кажа как, защото някои от спирките може още да действат. Всеки от тях контактуваше само с още един, винаги следващия по пътя. Има си предимства — по-добре е, в случай че те заловят, но има и недостатъци, защо ако една от спирките бъде унищожена, цялата верига прекъсва, докато не се свържат с някой куриер, който да уреди алтернативен маршрут. Бяха по-добре организирани, отколкото можеш да предположиш обаче. Бяха проникнали в няколко полезни места, едно от които беше пощата. Имаха шофьор с една от онези удобни камионетки. Аз стигнах до моста и до вътрешността на града в пощенски чувал. Казвам ти го, защото малко след това заловиха човека. Свърши на Стената. Научава се за тези неща, тук научаваш много, ще се изненадаш. Командирите сами ни разказват, сигурно си мислят: защо не, няма на кого да кажат, освен да споделят помежду си, а това не се брои.
На думи звучи лесно, но не беше. През повечето време се насирах от страх. Едно от най-трудните неща беше мисълта, че тези хора рискуват живота си за теб, а не са длъжни. Те обаче твърдяха, че го правят по религиозни причини и че не бива да го приемам лично. Донякъде това помагаше. Всяка вечер се молеха безмълвно. Отначало ми беше трудно да свикна, защото ми напомняше за гадостта в Центъра. Направо ми се гадеше, честна дума. Трябваше да положа усилие, да си внуша, че това е нещо съвсем различно. Отначало ми беше адски неприятно, но явно това ги крепеше. В общи линии знаеха какво ги очаква, ако ги заловят. Не подробно, но знаеха. Когато започнаха да показват това-онова по телевизията, съдебните процеси и така нататък.
Беше преди да започнат сериозните сектантски арести. Стига да кажеш, че си някакъв християнин и си женен, оставят те на мира. Първо се бяха насочили към другите. И до голяма степен ги поставиха под контрол, преди да се заловят с всички останали.
Останах в нелегалност може би осем-девет месеца. Местеха ме от едно скривалище в друго, тогава ги имаше много. Не бяха всички квакери, някои дори не бяха религиозни. Бяха просто хора, на които не им харесва как се развиват нещата.
Почти успях да се измъкна. Прекараха ме чак до Салем, после в камион с пилета — до Мейн. Щях да повърна от вонята — някога представяла ли си си какво е да те осере един камион кокошки, до една зашеметени от пътуването? Там смятаха да ме прехвърлят през границата — не с кола или камион, това вече беше станало много трудно, а с кораб, нагоре покрай брега. Не го знаех преди конкретната нощ, никога не ми казваха каква ще е следващата стъпка, докато не дойде моментът. Бяха предпазливи.
Затова не знам какво се е случило. Може би някой се е уплашил или някой отвън е станал подозрителен. Или пък е заради кораба — може би са решили, че онзи тип твърде често пътува с лодката си нощем. По онова време там и навсякъде около границата вече гъмжеше от Очи. Каквото и да беше станало, спипаха ни на излизане от задния вход към пристана. Мен, онзи мъж и съпругата му. Бяха по-възрастни хора, към петдесетте. Той ловял омари, преди да се случи всичко онова с крайбрежния риболов. Не знам какво е станало с тях след това, защото ме откараха в отделен микробус.
Мислех, че това ще бъде краят ми. Или че ще ме върнат в Центъра при Леля Лидия и нейния стоманен кабел. Това ѝ беше приятно, казвам ти. Преструваше се, че следва онези щуротии за „обичай грешника, ненавиждай греха“, но всъщност ѝ беше приятно. Обмислях да приключа със себе си и сигурно щях да го направя, ако имаше начин, но двама от тях бяха при мен отзад в буса, наблюдаваха ме като орли — не говореха много, само седяха и ме гледаха като истукани. Така че нямаше как.
Не се озовахме в Центъра обаче, отидохме другаде. Няма да разказвам подробно какво се случи после. Предпочитам да не говорим за това. Ще кажа само, че не оставиха следи.
Когато приключиха, ми пуснаха филм. Знаеш ли за какво беше? За живота в Колониите. Там в основни линии чистят. По онова време много си падаха по чистенето. Понякога бяха просто трупове след сражение. В градските гета беше най-зле, там се задържат най-дълго, най-много се разлагат. Тези типове не обичат да им се въргалят трупове, страхуват се от чума или нещо такова, затова жените от Колониите идват да ги горят. В други Колонии е още по-зле, там са токсичните отпадъци и радиационните петна. Оцеляваш максимум три години, преди да ти окапе носът и кожата ти да се изопне като гумена ръкавица. Не си правят труда да те хранят много-много, нито ти дават защитно облекло — така им е по-евтино. Пък и повечето работници са хора, от които искат да се отърват. Казват, че има и други Колонии, в които не е толкова зле, защото вършат селскостопанска работа — берат памук, домати, такива неща. Само че онзи филм не беше за тях.
58
По подобие на Нелегалната (или подземната) железница — тайна мрежа от пътища и квартири, използвана през XIX в. от робите в южните американски щати за бягство при техни симпатизанти в свободните щати и Канада. — Б.пр.