Този път Командирът чака — чувам го как крачи в стаята. Спира пред вратата на банята, прокашля се с едно театрално „ахам“. Завъртам кранчето на топлата вода, за да покажа, че съм готова или нещо подобно. Трябва да приключвам. Измивам си ръцете. Трябва да се пазя от инерцията.
Когато излизам, той лежи на голямото легло със събути обувки, както забелязвам. Лягам до него, не се налага да ми нарежда. Бих предпочела да не го правя, но ми е приятно да легна, толкова съм изморена.
Най-сетне сами, мисля си. Истината е, че не искам да съм сама с него, не и в легло. Предпочитам и Серина да беше тук. Предпочитам да играя скрабъл.
Мълчанието ми не го възпира.
— Утре, нали? — пита тихо. — Помислих си, че може да избързаме. — Обръща се към мен.
— Защо ме доведохте тук? — питам студено.
Той вече гали тялото ми, от носа до кърмата, както се казва, като котка — по лявата страна и надолу по левия крак. Спира на стъпалото, пръстите му обхващат глезена ми за кратко, като гривна, където е татуировката на брайл, който той разбира, като дамга е. Знак за притежание.
Напомням си, че не е лош човек, че при други обстоятелства дори би ми допаднал.
Ръката му спира.
— Помислих си, че промяната ще ти хареса. — Знае, че не е достатъчно. — Може би като експеримент. — И това не е достатъчно. — Ти каза, че искаш да разбереш.
Сяда, започва да се разкопчава. По-зле ли ще бъде така — лишен от могъществото на дрехите? Останал е по риза, а под нея, за жалост — шкембенце. Туфички косми.
Смъква една от презрамките ми, пъхва другата си ръка сред перата, но нищо не се получава — аз лежа като мъртва птица. Той не е чудовище, мисля си. Не мога да си позволя гордост или отвращение, при тези обстоятелства трябва да се отърсиш от всякакви неща.
— Може би да угасим лампите — предлага Командирът озадачен и несъмнено изненадан. Мярвам го за миг, преди да го направи. Без униформата си изглежда по-дребен, по-възрастен, като нещо изсушено. Проблемът е, че не мога да бъда с него по-различна, отколкото съм обикновено. Обикновено съм инертна. Би трябвало да ни е останало нещо освен това фиаско и безплодие.
Престори се, изкрещявам си наум. Сигурно не си забравила как. Хайде, приключвай, иначе ще отиде цяла нощ. Размърдай се. Разкърши плът, дишай шумно. Най-малкото, което можеш да направиш.
XIII
Нощ
Четиридесета глава
Нощем жегата е по-нетърпима, отколкото денем. Нищо не помръдва, въпреки че вентилаторът е включен — стените си остават нагорещени и излъчват като фурна. Със сигурност ще завали скоро. Защо го искам? Само ще стане по-влажно. Далеч виждам мълния, но гръмотевица няма. Виждам я през прозореца — проблясване, като фосфоресциращата светлина в бурна морска вода — отвъд небето, затулено с облаци и сивкаво-инфрачервено. Прожекторите са изключени, което е необичайно. Прекъсване на тока. Или пък Серина Джой го е уредила.
Седя в мрака, няма смисъл да паля осветлението и да оповестявам факта, че съм будна. Отново съм облечена с червената си рокля, свалила съм пайетите, изтрила съм червилото с тоалетна хартия. Надявам се нищо да не личи, надявам се да не мириша на грим или на него от по-рано.
Тя пристига в полунощ, както каза. Чувам я — тихо потрепване, приглушено шумолене по заглушаващия килим в коридора, преди да чуя почукването. Безмълвно я следвам обратно по коридора и надолу по стълбите. Може да крачи по-бързо, по-силна е, отколкото мислех. Лявата ѝ ръка стиска перилата, сигурно я боли, но продължава, запазва равновесие. Мисля си: хапе устна, страда.
Наистина иска това бебе. Мярвам двете ни: син силует, червен силует, за кратко в окото на огледалото, докато слизаме. Аз и моята обратна страна.
Минаваме през кухнята. Празна е, свети само слаба нощна лампа, излъчва спокойствието на безлюдните кухни нощем. Купите върху плота, металните и керамичните кутии — тежки в сумрака. Ножовете са прибрани в дървената си поставка.
— Няма да изляза с теб навън — прошепва тя. Странно е да слушам как шепне като една от нас. Обикновено Съпругите не снижават глас. — Ти излез през тази врата и завий надясно. Има друга врата, отворена е. Качи се по стълбите и почукай, той те очаква. Никой няма да те види. Аз ще бъда тук.
Ще ме чака, ако възникне някоя неприятност, ако Кора или Рита се събудят, бог знае защо, и дойдат от стаята си в кухнята. Какво ще им каже? Че не може да заспи. После ще поиска горещо мляко. Достатъчно ловка е, ще излъже убедително, виждам го.
— Командирът е в спалнята горе — казва ми. — Няма да слезе долу толкова късно, никога не слиза. — Тя така си мисли.