— Шанс — приключи изброяването кралицата и застана в средата на кръга, който ми напомняше едновременно за Стоунхендж и остров Пасха. Помоли ме: — Донеси два стола и ги постави ето тук и тук… — и ми показа местата на север и юг от нейния кръг.
Така и направих. Тя седна на северния стол, зад последната наредена от нея статуя — Прозрението. Аз заех мястото си зад гърба на Страстта.
— Сега мълчи — нареди ми тя.
След това в течение на няколко минути и кралицата седя неподвижно, скръстила ръце на коленете си. Накрая попита:
— Какво е нарушило равновесието — на дълбочинно ниво?
От лявата ми страна се обади Предпазливостта, но металическият глас идваше отгоре, от Езика.
— Преразпределението на древните сили — изрече той.
— По какъв начин?
— Скритото излезе на открито и се мести — отвърна Риска.
— Въвлечени са и Амбър, и Хаос — така ли?
— Точно така — обади се Страст, която стоеше пред мен.
— „Древните сили“ — повтори Вайъли. — Колко древни, по-точно?
— Съществували са преди да се появи Амбър — промълви Памет.
— А били ли са преди появата на Рубина на справедливостта — Окото на Змията?
— Не — отвърна същата статуя. Кралицата шумно си пое дъх.
— Колко са на брой?
— Единайсет — отговори отново предишният й събеседник.
Тя пребледня, но аз пазех тишина, както ми беше наредено.
— Онези, които разравят праха на миналото — обади се след малко, — какво искат те?
— Възвръщането на славата на отминалите дни — обясни Страст.
— Възможно ли е да успеят?
— Да — отвърна Прозрение.
— А може ли да се избегне подобен изход?
— Да — съгласи се същата статуя.
— Но ще бъде опасно — добави Предпазливостта.
— С какво трябва да се започне?
— Попитай пазителите — обади се Главата.
— Колко зле е положението?
— Всичко вече е започнало — съобщи пак той.
— И заплахата вече е реална — добави Риск.
— Както и благоприятната възможност — допълни Шанс.
— А каква е тя? — поинтересува се Вайъли.
Разнесе се стържене, когато оръжието ми се плъзна на пода там, където го бях облегнал на стената. Кралицата извърна глава.
— Мечът ми току-що падна.
— Назови го!
— Това беше оръжието на баща ми и името му е Уеруиндъл.
— Да, чувала съм за него… — След малко се обърна към статуите си. — Този човек, Люк, притежава нещо, свързано с меча и сродното му оръжие. Аз обаче не знам историята им.
— Двамата са свързани — потвърди Памет.
— Как по-точно?
— Създадени са по един и същ образец, кажи-речи по едно и също време и се явяват част от силите, за които говорехме.
— Ще се получи ли сблъсък на интереси?
— Да — потвърди Прозрението.
— Какъв по-точно?
Прозрението премълча, но Шанс се засмя.
— Не ви разбирам!
— Тя се смее, когато не е сигурна — поясни Главата.
— Люк ще вземе ли участие в сблъсъка?
— Да — отвърна Прозрението.
— Следва ли да потърси пазителите?
— Длъжен е да опита — реши Сърцето.
— А ако не успее?
— Дори и сега към нас се приближава Принцът, на когото е известно повече — каза Главата.
— Кой е той?
— Освободеният затворник — обясни същата статуя.
— И кой по-точно?
— Носи сребърната роза — добави Главата. — И притежава втория меч. Вайъли вдигна глава и се обърна към мен:
— Имаш ли въпроси?
— Да. Но се съмнявам, че ще получа отговор, ако попитам дали ще победим ние.
Шанс се разсмя, докато кралицата се изправяше на крака. Тя ми позволи да й помогна да върне статуите на местата им. След това, когато отново седнахме, я попитах:
— „Търсене на пазителите“?
— Със сигурност има един страж, а може и да са двама — обясни ми тя. — Самоотстранил се принц на Амбър и неговата сестра от дълбока древност са пазили част от тази сила. Логично е да се провери дали още са живи и спазват ли все още обета си.
— Самоотстранил се ли? Защо?
— По лични причини, свързани с починалия крал.
— А те къде са?
— Нямам представа.
— Как тогава можем да ги намерим?
— Има Карта…
Тя се изправи и се приближи до малък скрин с чекмедженца. Оттам извади опакован комплект карти. Бавно преброи няколко от горната страна на колодата и извади една.
Щом се върна при мен, ми предаде картата, изобразяваща строен младеж с коси с цвят на ръжда.
— Наричат го Делуин — каза ми просто.
— И смятате, че мога просто да го потърся и да питам дали все още притежава онова, което е имал преди?
— Първо бързичко трябва да му обясниш, че не си от Амбър — усмихна се кралицата, — но спомени за произхода си. Попитай го дали контролира Пръстените непрекъснато. Постарай се да научиш къде се намира или премини при него, за да обсъдите всичко това лично — ако успееш.