Выбрать главу

«Ето — помисли си той — един архаизъм в пълния с компютри свят на XXI век: жив човек за секретарка.» Но всъщност може би беше съвсем естествено за една такава институция да оцелее тъкмо в централата на компютърното царство, в гигантската световна корпорация, която се занимаваше с Мултивак. След като Мултивак се простираше от хоризонт до хоризонт, по-дребните компютри, изпълняващи банални задачи, щяха да бъдат признак за лош вкус.

Уислър влезе в кабинета на Ейбрам Траск. Държавният служител тъкмо се канеше внимателно да запали лулата си. Черните му очи проблеснаха, като погледна Уислър. а изпъкналият му орлов нос се очертаваше рязко на фона на прозореца зад него.

— А, здравей. Уислър! Сядай, сядай.

Уислър седна.

— Струва ми се, че е изникнал един проблем, Траск.

Траск понечи да се усмихне.

— Надявам се, че не е технически. В крайна сметка аз съм само един невеж политик.

Това беше една от любимите му фрази.

— Става дума да Майърхоф.

Траск тутакси седна и изведнъж придоби страшно нещастен вид.

— Сигурен ли си?

— Едва ли греша.

Уислър разбираше защо Траск внезапно се вкисна. Държавният служител от Министерството на вътрешните работи отговаряше за Отдел компютри и автоматизация. От него се очакваше да се занимава с въпроси, свързани с човешките сателити около Мултивак, точно както от тези технически подготвени сателити се очакваше да се занимават със самия Мултивак.

Но един Велик магистър е нещо повече от сателит. Той всъщност е нещо повече и от обикновен човек.

Още при създаването на Мултивак беше станало ясно, че ключовият момент е процедурата със задаването на въпроси. Мултивак можеше да разреши проблемите на човечеството — всички проблеми, — но само ако му се задаваха смислени въпроси. А понеже знанията се трупаха с все по-голяма бързина, ставаше все по-трудно да се формулират тези смислени въпроси.

Рационалният подход не беше достатъчен. Това, от което имаше нужда, бе да се намери рядък вид интуиция, същата нагласа на ума (само че в много по-силна степен), като на гросмайсторите в шахмата. Имаше нужда от ум, който да вникне в квадрилиони шахматни партии, да намери най-добрия ход и да го предприеме за броени минути.

Траск притеснено се размърда.

— А какво е направил Майърхоф?

— Вкарал е определен тип въпроси, които ми се виждат обезпокоителни.

— О, прекаляваш, Уислър. Това ли е всичко? Та никой не може да спре един Велик магистър, ако вземе да задава такъв тип въпроси, каквито му хрумнат. Нито ти, нито аз сме компетентни да преценяваме колко смислени са въпросите му. Това ти е известно. Зная, че ти е известно.

— Разбира се, че ми е известно. Но също така ми е известно що за човек е Майърхоф. Общувал ли си с него извън института?

— Боже господи, та това е невъзможно. Нима има хора, които общуват с Великите магистри?

— Не заставай на тази позиция, Траск. И те са хора, имай милост към тях. Минавало ли ти е някога през ума какво е да си Велик магистър? Да знаеш, че в света има само десетина души като тебе, че всяко поколение дава само един-двама Велики магистри, че светът зависи от тебе, че на тебе разчитат хиляди математици, логици и физици?

Траск сви рамене и промърмори:

— Боже, та аз бих се чувствувал цар на света!

— Не съм сигурен — нетърпеливо го прекъсна главният програмист. — Те въобще не се чувствуват царе. Нямат равни, с които да разговарят, нямат усещането за принадлежност. Виж какво, Майърхоф не пропуска нито една възможност да бъде с момчетата. Естествено не е женен, общуването не му се отдава с лекота, но все пак се насилва да се среща с хора, защото няма как. И знаеш ли какво прави, когато попадне сред нас, а това става поне веднъж седмично?

— Нямам никаква представа — отвърна държавният служител. — За пръв път чувам такива неща.

— Разказва вицове.

— Какво?

— Разказва вицове. При това хубави. Страхотен е. Може да преобрази всяка стара и тъпа история така, че да звучи интересно. Постига го с начина, по който разказва. Има талант за това.

— Аха. Е, хубаво.

— Или лошо. Тези вицове са много важни за него. — Уислър опря лакти на бюрото, взе да гризе нокътя на единия си палец и втренчено се загледа в една точка. — Майърхоф е различен от другите, знае го и вицовете са единственият начин, по който може да накара нас, обикновените тъпаци, да го приемем. Смеем се, врещим, тупаме го по гърба и дори забравяме, че е Велик магистър. Това е единственото нещо, с което ни привлича.

— Много любопитно. Нямах представа, че си психолог. И все пак какъв е смисълът на всичко, което ми казваш?