— Това ли се опитвате да установите? — попита Траск, а на езика му беше да добави: „Господи, та има ли някакво значение?“, но успя да се сдържи. Във въпросите, задавани от един Велик магистър, винаги има скрит смисъл.
— Разбира се — отвърна Майърхоф. — Разгледайте го под следния ъгъл: вицовете не само че изглеждат стари, те непременно трябва да са стари, за да се харесат. Задължително условие е вицът да не е оригинален. Има само една разновидност на хумора, която е или може да бъде оригинална: играта на думи. Чувал съм каламбури, които явно се създават в определения миг. И на мене ми се е случвало да го правя. Но никой не се смее на такива каламбури. Те предизвикват не смях, а възхищение. Колкото по-успешен е каламбурът, толкова по-шумни са възклицанията. Оригиналният хумор не е предназначен да разсмива. Защо?
— Нямам никаква представа.
— Добре. Това искам да разбера. След като вкарах в Мултивак всичката информация, която ми се стори подходяща, на тема хумор в най-общ смисъл, сега вкарвам в системата на компютъра подбрани вицове.
Траск усети, че е заинтригуван.
— Как така „подбрани“? — попита той.
— Не мога да ви обясня — отвърна Майърхоф. — Такива вицове, които ми се виждат подходящи. Нали все пак съм Велик магистър.
— О, не ще и дума, разбира се.
— При наличието на тези вицове и философията на хумора, най-общо казано, първото, което ще изискам от Мултивак, е да проследи произхода на вицовете, ако е възможно. Щом като Уислър е наясно и е сметнал за необходимо да ви докладва случая, накарайте го да се яви в програмния отдел вдругиден. Мисля, че ще има работа за него.
— Разбира се. Може ли и аз да присъствувам?
Майърхоф сви рамене. Явно, че му беше напълно безразлично дали Траск ще присъствува.
Майърхоф беше подбрал особено внимателно последните вицове от серията. В какво се състоеше особеното му внимание той не би могъл да обясни, но беше прехвърлил през ума си десетина възможности и нееднократно ги беше подложил на тестове за някакво неуловимо качество в смисъла им. Каза: „Ъг, пещерният човек, видял, че женската тича към него, обляна в сълзи, а леопардовата й кожа е раздърпана. «Ъг — извикала тревожно тя, — бързо направи нещо! Един саблезъб тигър влезе в пещерата на майка ми. Направи нещо!» Ъг изсумтял, вдигнал от земята добре оглозганата кост от тур, и отвърнал: «Защо да правя нещо? По дяволите, хич не ме интересува какво ще стане с някакъв си саблезъб тигър!»“
След това Майърхоф зададе двата си въпроса и се облегна назад, притворил очи. Беше завършил опита.
— Нищо обезпокоително не забелязах — каза Траск и Уислър. — Майърхоф доста охотно ми разказа с какво се занимава. Звучи необикновено, но е съвсем в реда на нещата.
— Представил ти е своя версия — рече Уислър.
— И така да е, не мога да спра един Велик магистър само заради някакви подозрения. Видя ми се странен, но в крайна сметка се знае, че всички Велики магистри изглеждат странни. Не ми направи впечатление на луд.
— При все че използува Мултивак, за да открие кой е създал вицовете? — измърмори старшият аналитик. — Ако това не е лудост, здраве му кажи.
— Откъде може да сме сигурни? — ядоса се Траск. — Науката се е развила дотам, че единствените въпроси, които все още си струва да се задават, звучат нелепо. Смислените въпроси отдавна са намерени, зададени и са получили своя отговор.
— Каквото и да казваш, аз продължавам да се безпокоя.
— Вярвам ти, Уислър, но сега нямаме избор. Ще отидем при Майърхоф и ако има нужда, ще трябва да анализираш данните, получени от Мултивак. Моята задача е да следя работата само в качеството си на администратор. Господи, та аз въобще нямам представа какво върши един старши аналитик като тебе. Е, ясно, че анализира, но това нищо не ми обяснява.