Изведнъж Великият магистър каза:
— Знаете, че зададох два въпроса. Засега съм получил отговор само на единия. Мисля, че Мултивак вече има достатъчно данни, за да отговори и на втория.
Уислър сви рамене. Изглеждаше почти съсипан.
— Щом един Велик магистър смята, че данните са достатъчно, аз нямам думата. Какъв е вторият въпрос?
— Попитах следното: „Какъв ще бъде ефектът върху човешката раса, когато й се разкрие отговорът на първия въпрос?“
— Защо попитахте това? — полюбопитствува Траск.
— Просто имах чувството, че трябва да задам такъв въпрос — отвърна Майърхоф.
— Това е лудост — каза Траск. — Чиста лудост.
И се обърна настрани. И самият той усещаше колко е странно, че двамата с Уислър си бяха разменили позициите. Сега Траск бе този, който говореше за лудост.
Траск притвори очи. Можеше за крещи колкото си ще, че това е лудост, но от петдесет години насам нито един човек, усъмнил се в правилността на комбинацията Велик магистър — Мултивак, не бе намирал потвърждение на съмненията си.
Уислър работеше, без да говори, стиснал зъби. Отново подлагаше на проверка Мултивак и помощните машини. Измина още час, след което Уислър се изсмя с дрезгав глас:
— Безумен кошмар!
— Какъв е отговорът? — попита Майърхоф. — Не ме интересува твоето мнение, интересува ме Мултивак.
— Добре, ще ти съобщя. Заключението на Мултивак е, че ако се случи дори един-единствен човек да открие истината за този метод за психологически анализ на човешкото съзнание, за извънземните сили, които провеждат този експеримент, той се обезсмисля.
— Искаш да кажеш, че ще спрат да предоставят вицове на човечеството? — попита със слаб глас Траск. — Така ли?
— Край на вицовете — рече Уислър. — Тутакси. Мултивак казва „тутакси“. Ще трябва да измислят нови похвати.
Тримата се спогледаха. Времето течеше.
Майърхоф каза бавно:
— Мултивак е прав.
Уислър рече с отпаднал глас:
— Зная.
Дори Траск се съгласи, като прошепна:
— Да. Сигурно е така.
Майърхоф беше човекът, който го доказа — Майърхоф, всепризнатият разказвач на вицове. Той рече:
— С вицовете е свършено, както разбрахте. Свършено е. От пет минути се мъча да си спомня поне един виц, поне един! Напразно. А ако прочета някой виц в книга, няма да се засмея. Зная това.
— Дарбата на хумора ни е отнета — каза с уморен глас Траск. — Хората никога вече няма да се смеят.
Тримата стояха, вперили поглед в празното пространство с чувството, че светът се свива и придобива размерите на клетка с плъхове. Лабиринтът е махнат, а на негово място скоро ще бъде сложено нещо друго.