Сега и аз ще бъда като него.
Това не ми харесва. Бях препрограмирана и променена по толкова много начини. С този ще ми бъде най-трудно да се справя. Кара ме да се чувствам по-малко човек, а вече се чувствах достатъчно откъсната. Дали съм част от Ънсийли краля и дали вече съм безсмъртна? Чудех се дали това е затворен кръг. Дали се прераждаме отново и отново, за да повторим същите цикли?
– Толкова ли би било лошо?
– Мислите ми ли четеш?
– Ти мислиш с очите си – той се усмихва.
Докосвам лицето му и усмивката изчезва.
– Направи го отново!
– Не бъди задник!
Смея се. Но по лицето му вече няма веселост. Беше бързо изтрита.
Той ме поглежда със студени, твърди очи. Сега виждам какво има в тях. За останалия свят може да изглеждат празни. Помня как няколко пъти и аз мислех, че им липсва човечност, но това просто не е вярно.
Той чувства. Ярост. Болка. Похот. Толкова много емоции пулсират като електричество под кожата му. Толкова много избухливост. Мъж и звяр, винаги във война. Сега знам, че не му е лесно. Битката, която води, никога не спира. Как продължава да живее всеки ден?
Той спира и ме пуска да стъпя. Движи се из сенките, включва газов огън и започва да пали свещи.
Ние сме в спалнята му. Тя е също като леговището на Ънсийли краля – пищна, разкошна, с огромно легло, покрито с черна коприна и черни кожи. Не мога да видя от другата му страна. Виждам единствено себе си, гола, с него.
Треперя.
Зашеметена съм да съм тук. Че той ме иска.
Той пали още свещи до леглото. Вдига възглавници и ги трупа на куп, какъвто помня от времето ми на При-я.
В онова мазе той ги натрупа под ханша ми. Лежах просната върху тях с глава на леглото и задник във въздуха. Той се триеше напред-назад между краката ми, докато не започнах да моля, после проникна бавно в мен изотзад.
Поставя последната възглавница на купа, поглежда ме и кимва с глава към купчината.
– Гледах те как умираш. Трябва да те чукам, Мак.
Думите се забиват в мен като куршуми, отнасяйки коленете ми. Облягам се на някаква част от мебелировката – шкаф, мисля. Не ми пука всъщност. Подпирам се. Това не беше молба. Беше изразяване на изискване, без изпълнението на което не би могъл да преживее от този момент до следващия. Беше нещо като: „Нуждая се от кръвопреливане, кръвта ми беше отровена“.
– Искаш ли да го направя? – в гласа му няма мъркане, нито свенливост, нито прелъстяване. Има въпрос, който се нуждае от отговор. Голи кости. Това търси той. Това предлага.
– Да.
Той съблича ризата си през главата и аз задържам дъх, гледам как играят тези дълги здрави мускули. Знам как изглеждат раменете му, когато е върху мен, как лицето му се стяга от желание, докато се освобождава в мен.
– Кой съм аз?
– Джерико.
– Коя си ти? – той изритва ботушите си, измъква се от панталона си. Тази нощ не носи бельо.
Дъхът ми изсвистява от мен в една дума:
– Накогомупука?
– Най-после! – думата е мека. Мъжът не е.
– Трябва ми душ.
Очите му лъщят, зъбите му проблясват в мрака.
– Малко кръв никога не ме е смущавала – той се плъзва към мен по начина, по който едва размества въздуха. Кадифена сянка в мрака. Той е нощта. Винаги е бил. Някога аз бях слънчево момиче.
Той обикаля около мен, оглежда ме от горе до долу.
Аз го гледам, задържала дъх. Джерико Баронс обикаля гол около мен, взира се в мен така, сякаш се готви да ме изяде жива... По един по-добър начин, не като сина му. Докато го гледам, чувствата ми ме зашеметяват и осъзнавам, че не съм се отпускала истински след това, което бях направила със себе си на скалата, когато бях вярвала, че той е мъртъв. Бях откъснала толкова много части от себе си, за да оцелея. След като разбрах, че е жив, се случиха прекалено много други неща, аз бях ядосана, защото не ми беше казал, и бях захвърлила настрана оплетения възел, бях отказала да го погледна. През последните няколко месеца бях отказала да допусна нещо от ставащото да ме докосне. Отказвах да приема жената, в която се бях превърнала, и дори отричах, че съм се превърнала в нея.
Сега се топя. Стоя и го гледам, и осъзнавам защо не се осмелих да си върна загубените части.
Аз щях да разруша света заради него.
И това беше нещо, което не можех да понеса. Не можех да приема какво говореше това за мен.
Искам да забавя момента. Веднъж преди се бях озовала в леглото с него и той беше в мен, но тогава бях При-я – беше се случило прекалено бързо, аз нямах възможност да направя съзнателен избор и всичко беше свършило, преди да започне. Искам това да се случи на забавен каданс. Искам да изживея всяка секунда, сякаш е последната ми. Аз съм избрала това. Чувството е невероятно.