Изследвам подземното му леговище. Не знам колко дълго е живял, но е ясно, че винаги е живял добре. Някога е бил наемник, в друго време, на друго място, кой знае колко отдавна. Тогава е харесвал красиви неща и вкусовете му не са се променили.
Намирам кухнята му. Тя е мечтата на гурме-готвачите. Всичко е от неръждаема стомана, последна дума на техниката. Много мрамор и красиви шкафове. Хладилникът и фризерът са добре заредени. Има винарна, за която някои хора биха дали живота си. Докато ям хляб и сирене, си го представям тук през всички онези нощи, когато съм се влачила до стаята си на четвъртия или петия етаж и съм спала сама. Дали е крачил по тези подове, готвил си е вечеря или може би я е ял сурова, упражнявал е черна магия, татуирал се е, излизал е да покара някоя от многото си коли? Бил е толкова близо през цялото време. Тук долу, гол върху копринените чаршафи. Щеше да се побъркам, ако тогава знаех това, което знам сега.
Той бели манго, докато се чудя как е успял да намери плод в Дъблин след стената. Толкова е зрял, че капе по пръстите и по дланите му. Облизвам сока от ръцете му. Избутвам го и ям месото на плода от корема му и по ниско и накрая се озовавам с гол задник върху студения мраморен плот и той отново е в мен, краката ми са заключени върху хълбоците му. Той се взира надолу към мен, сякаш запаметява лицето ми, гледа ме, сякаш не може да повярва, че съм тук.
Седя на плота, докато ми прави омлет. Ненаситна съм в тяло и душа. Горя повече калории, отколкото мога да изям.
Той готви гол. Възхищавам се на гърба и раменете му, на краката му.
– Намерих второто пророчество – казвам му.
Той се смее.
– Защо винаги ти отнема толкова време, да ми кажеш важните неща?
– Ти ли го казваш? – питам сухо.
Той плъзва чинията пред мен и ми подава вилица.
– Яж!
Когато свършвам, казвам:
– Имаш амулета, нали?
Той прехапва езика си за миг и ми показва всичките си зъби. Сякаш казва:
Аз съм най-големият и най-лошият задник и имам всички играчки.
Връщаме се в спалнята и аз вадя страницата от дневника на Лудата Мори и картата таро от джоба си.
– Къде каза, че си намерила това?
– В „Честър“. Момчето със замечтани очи ми я даде.
– Кой?
– Добре изглеждащ барман на колежанска възраст.
Гледам го. Погледът му е студен.
Ако искаш такъв живот, се разкарай от дома ми сега! – казват очите му.
– Изобщо не като теб, Баронс.
Той се отпуска.
– И кой е той? Виждал ли съм го някога?
Казвам му кога и къде и му го описвам, а той изглежда объркан.
– Никога не съм виждал хлапето. Виждал съм възрастен мъж с тежък ирландски акцент да налива питиета няколко пъти, когато идвах да те взима, но никой с това описание.
Свивам рамене.
– Въпросът е, че е твърде късно първото пророчество да бъде изпълнено – подавам му страницата. – Даррок беше убеден, че той е този, който може да използва амулета. Но аз четох превода и, изглежда, че може да си ти или Дагиъс. Или още куп мъже.
Баронс взима пергамента от мен и го преглежда.
– Защо е мислил, че е той?
– Защото пише: той, който не е каквото е. А Даррок е бил Фае.
Той го обръща, поглежда превода на Даррок, после обратно пророчеството на Лудата Мори.
– Даррок не говореше древен ирландски, когато го обучавах, и ако го е учил след това, не го е научил много добре. Преводът му е грешен. Диалектът е рядък и родът е неутрален. Тук пише: това, което е обсебено... или населявано...“
– Това пише и в първото пророчество.
Той ме поглежда и вдига вежда. Отнема ми миг да разгадая изражението му.
– Мислиш, че съм аз – някак това не ме изненадва. Сякаш част от мен винаги е знаела, че ще дойдем до това: аз срещу Шинсар Дъб, победителят взима всичко. Намирисва на съдба. Мразя съдбата. Не вярвам в нея. За съжаление кучката вярва в мен.
Той отива до сейф зад картината, върху която бях гледала как трепкат пламъците на свещи по-рано, и вади амулета. Той е тъмен в ръцете му.
В мига, в който ме доближава, амулетът пулсира слабо.
Посягам се към него. Той пламва, когато го докосвам. Сякаш мястото му е в ръцете ми. Исках го от мига, в който го видях за първи път.
– Ти си неизвестната, Мак. Това мисля още от началото. Това нещо мисли, че си епична личност. Аз също.