Какви неща знам!
Шотландците са върху една пететажна сграда в Мрачната зона. Те също имат бинокли.
Тези мои очни ябълки нямат нужда от помощ, за да виждат. Аз съм суперзаредена, супершантава, супер-Д! Всевиждаща, всечуваща, всетъпчеща се пред цялото време.
Подушвам В’лане. Подправки на вятъра. Не знам къде е. Някъде наблизо.
Мак и Баронс изчезнаха преди пет дни. В нощта, когато се опитаха да хванат Книгата.
Ро хвърля цялата вина върху Мак. Първо се радваше, че я няма. Каза, че не ни е нужна и не я искаме. Но се вразуми, когато Книгата се изтъркаля в „Честър“. Видите ли, тя беше там, когато Книгата направи малкото си посещение, носейки корсет с динамит, а Ро не харесва нищо повече от собствения си сбръчкан задник. Гадост! Това беше видение, без което можех да мина.
Ри-О обвинява друидите. Казва, че те сигурно са пели грешно.
Шотландците обвиняват Ри-О. Казват, че злото не може да хване зло.
Ри-О се смее и пита какво са те, мамка му.
В’лане е бесен на всички. Казва, че всички сме глупави, недорасли смъртни.
Хиля се. Пичът е разбрал правилно. Въздъхвам замечтано. Мисля, че В’лане си пада по мен. Трябва да питам Мак какво...
Отварям протеинова закуска и дъвча намръщено. Какви ги дрънкам? Сякаш бих могла да питам Мак каквото и да било отново. Трябваше да намеря тези шебаняци, дето убиха Алина. Трябваше да се отърва от тях. Тя никога нямаше да разбере. Усмихвам се, докато мисля как бих ги убила. После се мръщя, защото се сещам, че не съм го направила.
– Пипкаш ли се много, хлапе?
Глас като ножове. Сковавам се и се опитвам да офейкам на стоп-кадър, но задникът е хванал ръката ми и не пуска.
– Пусни ме! – изплювам през уста, пълна с шоколад и фъстъци, и мисля: „Кой използва такива думи?“. Но знам кой е и това ме тревожи почти толкова, колкото Книгата. – Ри-О – казвам наистина хладно.
Той се усмихва така, както вероятно би се усмихвала Смъртта – само зъби и твърди очи, в които никога не е имало и грам...
Вдишвам рязко, без да съм го искала, вместо да преглътна и се давя с фъстък. Гърлото ми се свива, не мога да дишам. Започвам да се тупам по гърдите.
Той да не се е облякъл за Хелоуин? Още е рано.
Няма да успея да си помогна, като се тупам по стернума[24], и го знам. Трябва ми Хаймлих[25], но не мога да си го направя сама, освен ако той не ме пусне, за да мога да се фрасна в перваза. Използвам суперсила, за да изтръгна ръката си, направо я вадя от ставата.
Той все още ме държи. Няма да помръдне.
Стиснал е китката ми с дълги пръсти и ме изучава. Гледа ме как се задушавам. Студено копеле. Гледа ме да се пеня, очите ми подивяват. Аз се слюнча! Пич, това въобще не е яко!
Ще пукна тук горе на водната кула, задавена от шебана протеинова закуска. Ще се катурна и ще се разпльокам на паважа. Всички ще видят.
Мега О’Мали грачи като патка.
Няма шебан начин!
Точно когато главата ми започва да се върти, той забива юмрук в гърба ми и аз изплювам смачканата хапка. Не мога да дишам цяла минута. После вдишвам с хриптене. Въздухът никога не е бил толкова сладък.
Той се усмихва. Зъбите му отново са нормални. Зяпам го. Умът ми ли ми играе номера? Гледала съм много филми.
– Имам работа за теб.
– Няма начин – казвам мигновено. Няма да се мешам с тях. Имам чувството, че не са хора, с които би могъл да се разделиш след това. Просто падаш. Докато удариш дъното. Няма да падна толкова. Имам си мои грижи.
– Не съм те питал, хлапе.
– Не работя за никой, който ме нарича хлапе.
– Пусни я!
Кривя лице в намръщване.
– Кой е разпратил покани за купон на моята водна кула? – бясна съм. Какво стана с малкото лично пространство?
Един от Келтъровите излиза от сенките. Виждала съм го само отдалече. Не знам как някой от тях ме е доближил толкова, без да усетя. Това ме изнервя. Аз имам суперсетива, а те се промъкват зад мен.
Шотландецът се смее. Но вече не прилича на шотландец. Изглежда малко като... Изсвирвам и клатя глава съчувствено. Той става Ънсийли принц.
Те ме забравят. Заети са да се гледат един друг. Ри-О скръства ръце. Шотландецът прави същото.
Възползвам се от момента. Няма да се навъртам наоколо, за да открия каква работа ми е намислил Ри-О. Никога не бих поискала да разбера. И ако някой пич, минал на тъмната страна, мисли, че ще отбележи точка за изкупление, като се прави на мой ангел отмъстител, имам новини за него. Не го искам.
Билетът ми до ада вече е продупчен, чантите са натоварени и локомотивът надува свирка.