– Тогава се бояхме, че кралицата може да се е набъркала в ума ти. Тя е прочута с това. Поглежда в бъдещето и се опитва да нагласи дребни събития, да побутне тук и там, за да постигне целите си – каза Питър. – Няколко пъти бях почти сигурен, че някой е бил в стаята ти мигове преди да вляза.
– И мислите, че тя ми е дала спомените на Ънсийли краля? Откъде ги е имала, за да ми ги даде? Мислех, че е пила от Котела. Това би изтрило всичко, което знае.
– Кой може да каже с нея? – сви рамене Айла. – Може би са били фалшиви спомени, изработени хитро или взети от някой друг. Вероятно никога не е пила истински от Котела. Някои казват, че се преструва.
– На кого му пука? За какво дойдохте тук? – каза Баронс нетърпеливо.
Айла го погледна, сякаш беше луд.
– Ти си се грижил за нея и не можем дори да ти благодарим достатъчно за това, но дойдохме да я отведем у дома.
– Тя е у дома. И трябва да спаси света.
– Ние ще се погрижим за това – каза Питър. – Това правим ние.
– Страшна работа сте свършили досега.
Питър го изгледа с укор.
– Не че ти си свършил по-добра. Ние бяхме насочили усилията си в намирането на амулета. Истинския.
Присвих очи.
– Защо?
– Тритон Груп го издирва от векове по различни причини. Но напоследък стана критично да го намерим, защото открихме, че е единственият начин да се погребе отново Книгата – каза Питър. – Представител на компанията ни чу, твърде късно, за аукцион, на който е бил продаден. Пристигнахме в замъка на уелсеца малко след клането на Джонстън. Но готическият задник, изглежда, се беше стопил във въздуха.
– В скала – промърморих. Никога нямаше да забравя ужасния си престой под Бърен.
– Месеци наред нямахме представа къде е. Подозирахме, че е в Даррок, но не можехме да приближим до него. Той не търпеше хора. После получихме доклад, че МакКайла е проникнала в лагера му и е негова дясна ръка – в погледа му блестеше гордост. – Браво, скъпа! Ти си толкова умна и находчива, приличаш на майка си.
– Каза „истинския“.
– Според легендата кралят направил много амулети – отвърна Айла. – Всички способни да поддържат различна степен на илюзия. Използвани заедно са трудно преодолими. Но само последният, който кралят направил, можел да заблуди самия него. Книгата е станала твърде силна, за да бъде спряна с някакви други средства. Илюзията е единственото оръжие, което ще подейства срещу нея.
– Ние бяхме прави! – възкликнах, гледайки към Баронс.
– Пророчеството е ясно. Този, който е обитаван, трябва да използва амулета, за да я запечата.
– Вече сме се заели – каза хладно Баронс.
– Това не е ваша битка – каза тихо Питър. – Ние започнахме това. Ние ще го довършим.
Седях на ръба на дивана с лакти на коленете.
– Какво искате да кажете?
– Майка ти е тази, която трябва да го направи. Въпреки че, ако приличаш поне малко на нея, скъпа, ти вече си се нагърбила с проблема. Това ни тревожеше и затова дойдохме тук тази вечер. Айла е „обитаваната“. Преди двайсет и три години, когато Книгата избяга, тя я беше завладяла, обитаваше я. Айла я познава. Била е Книгата. Разбира я. И е единствената, която може да я спре.
– Тя никога не оставя хората живи – каза Баронс решително.
– Остави Фиона жива – напомних.
– Тя ядеше Ънсийли. Беше различна.
– Айла успя да я откъсне от тялото си – каза Питър. – Тя е единствената, за която знаем, че е успяла да се съпротивлява. Накрая Книгата изскочила от нея, докато е била още жива, и е завладяла друг, по-незаинтересован домакин.
Баронс изобщо не изглеждаше убеден.
– Но не преди да я накара да убие повечето от Убежището.
– Не съм казвала, че беше лесно – каза Айла тихо и очите ù потъмняха от припомнената скръб. – Мразя това, което ме накара да направя. Живея с това всеки ден.
– Но тя винаги успява да ме намери – възразих.
– Усеща кръвната ти линия, търси мен – каза Айла.
– Но аз имам ключова роля – казах вкочанено. Нямах ли? Толкова бях уморена да не знам мястото си.
Щях ли да обрека света на гибел? Бях ли наложницата? Бях ли Ънсийли кралят? Бях ли изобщо човек? Аз ли бях тази, която трябваше да погребе повторно Книгата?
Отговорът на всички въпроси беше „не“. Аз бях просто Мак Лейн, която се мотаеше наоколо, пречкаше се много и вземаше тъпи решения.
– Имаш, скъпа – каза Айла. – Но това не е твоята битка.
– Твоята съдба ще се решава в друг ден – каза Питър. – Това е едва първата от много битки, в които ще бъдем призовани да се бием. Очакват ни тъмни времена. Дори Книгата да бъде задържана, все още остава въпросът със стените между световете. Те не могат да се построят отново без Песента на Сътворението. Ние трябва да се справим с това, което е предопределено за нас – той се усмихна. – Братята ти също имат таланти. Нямат търпение да се запознаят с теб.