– О, МакКайла, отново ще бъдем семейство! – каза Айла и започна да плаче. – Това е единственото, което някога съм искала.
Погледнах Баронс. Изражението му беше мрачно. Погледнах отново Питър и Айла. Аз също бях искала единствено това. Не бях кралят. Бях родена. Бях личност със семейство. Не можех да го проумея. Но сърцето ми вече се опитваше.
Дори ако изключим частта с възстановяването на семейството, Баронс не одобряваше промяната в плана. Аз също.
Бяхме прекарали месеци, подготвяйки този момент, а сега, в навечерието на битката, пристигаха моите биологични родители и ни казваха, че вече не сме необходими. Те щяха да проведат войната и да я довършат.
Ядосах се.
– Можете ли да я проследите? – попита Баронс.
Отговори Питър:
– Айла може. Но Книгата също може да я усети, затова беше много опасно Айла да дойде в Дъблин, докато не бяхме сигурни, че МакКайла има амулета.
– Откъде знаете, че е в мен? – попитах.
– Майка ти каза, че е усетила да се свързваш с него тази нощ. Дойдохме веднага.
– Мисля, че усетих да се свързваш с него веднъж преди, в началото на октомври миналата година – каза Айла, – но чувството изчезна почти толкова внезапно, колкото се появи.
Примижах.
– Аз наистина го докоснах миналия октомври. Откъде знаеш това?
– Нямам представа – каза тя просто. – Усетих съединяването на две велики сили. И двата пъти усетих теб, МакКайла. Усетих моята дъщеря! – лицето ù се сгърчи. – Усетих и Алина веднъж – тя се загледа настрани към студената камина, после потрепери. – Тя умираше. Може ли да запалим огън?
– Разбира се – каза Питър моментално. Той се вдигна и тръгна към камината, но Баронс го изпревари. Изгледа Питър свирепо.
Може би имаш претенции към жената – казваха очите му – но недей да правиш грешка! Момичето и шибаната камина са мои!
След един дълъг момент Питър сви рамене и се върна при дивана.
– Ще преспим с това – каза Баронс. – Вървете си сега! Ще се свържем с вас утре.
Питър изсумтя.
– Не можем да си тръгнем, Баронс. Това трябва да свърши тук, тази вечер, по един или друг начин. Няма време за губене.
Не можех да спра да гледам Айла. Имаше нещо в лицето ù. Караше ме да мисля за Роуина. Предполагам, защото старата жена ни беше преследвала толкова дълго.
– Защо трябва да свърши тази вечер?
Айла ме изгледа странно.
– МакКайла, не я ли усещаш?
– Да усещам ка-... – спрях. Не се бях опитала да я усетя. Бях заглушавала „звука“ на сетивата си на шийте зрящ толкова дълго, че беше станало инстинкт. – О, Боже! Шинсар Дъб се е отправила право към нас – отворих сетивата си колкото можах. – Тя е... различна – погледнах към Айла, която кимна. – По-силна. Сякаш е напомпана и е готова. Тя е чакала това – очите ми се разшириха. – Отново има самоубиец с бомба и ще прати всички ни в ада, ако не я спрем!
– Тя знае, че съм тук – каза Айла. Лицето ù беше бяло, но очите ù бяха присвити от решителност, която разпознах. Бях я виждала на собственото си лице. – Всичко е наред – каза тя със стегната усмивка. – Аз също съм готова. Може да е откраднала децата ми и да е разкъсала семейството ми преди двайсет и три години, но тази вечер ние ще го съберем отново.
Питър и Айла се извиниха за момент и се отдалечиха, говорейки с приглушени, настоятелни гласове.
Седях на дивана с Баронс и ги гледах. Това беше толкова сюрреалистично. Сякаш бях минала през някое Сребро в алтернативна реалност с щастлив завършек. Беше нещо, което исках много – семейство, безопасно убежище и някой друг да поеме отговорността за спасяването на света.
Тогава защо се чувствах толкова изпразнена и не на място?
Усещах Книгата да приближава навън в нощта. Беше забавила ход по някаква причина, почти беше спряла. Чудех се дали сменя „превоза“. Може би беше намерила по-добър.
Въпреки всичко, което бях мислила за семейството си, въпреки любовта ми към Джак и Рейни, се чувствах странно, когато гледах биологичните си родители. Знанието, че не са искали да ме дадат, беше освободило някакъв възел на напрежение, който дори не знаех, че нося. Предполагам, част от мен се е чувствала като дяволското дете, от което всички се страхуват, което е било отпратено, защото никой не е искал да убива бебе. Но моите родители са били там някъде през всички тези години, аз и Алина сме им липсвали, копнеели са за нас. Те не са искали да се откажат от нас, направили са го само заради нашата безопасност. Ние имахме връзката майка-дъщеря. Щяхме отново да сме семейство. Имах толкова много въпроси!