Използвах Гласа.
– Ти ли ù нареди да го направи?
Тя се загърчи, устата ù се разкриви. Не искаше да ми отговоря. Искаше да страдам.
– Д-дааа! – избухна думата с неохотно съскане. Бях се надявала да е така.
– Използва ли умствена принуда, за да я накараш да го направи?
Ченето ù се стегна и очите ù се присвиха до цепки. Повторих въпроса, разтърсвайки прозорците с многопластовия гръм на принудата.
– Д-даа! Беше мое право. Затова ми е даден такъв дар! И умението да го използвам. То изисква полагането на много неуловими команди, познанието точно къде да побутнеш. Никой друг не би могъл да го направи – тя ме изгледа самодоволно, горда от себе си.
Направих гримаса и погледнах встрани, останала без думи от ужаса, който изпитах.
Ето я най-накрая – истината за убийството на сестра ми. Най-после знаех какво се беше случило с Алина.
Денят, в който беше открила, че Даррок е лорд Господар, същият ден, в който ми се беше обадила разплакана и беше оставила съобщение, беше денят, в който е била убита. Но изобщо не поради причините, поради които аз мислех, че е убита. Ако не беше Роуина, Алина щеше да преживее онзи ден.
Щях да си взема нов телефон, да ù се обадя след няколко дни и тя щеше да отговори. Животът щеше да продължи за двете ни. Тя и Даррок вероятно отново щяха да се съберат и кой знае как можеше да се обърнат нещата? Съобщението ù беше подвеждащо от самото начало, но тя не беше имала представа, че тази стара жена е неин враг.
Тази кучка, тази намесваща се тиранка, която вярваше, че е нейно право да използва „таланта“ си, за да принуди едно дете да убие, беше наредила на Дани да отведе Алина в тъмната уличка, за да бъде убита.
Ръцете ми трепереха. Исках да я убия по същия начин.
Дали Роуина беше уточнила чудовищата, които Дани трябва да намери и с които да остави Алина? Беше ли настояла Дани да остане и да гледа, докато се свърши? Беше ли умолявала Алина? Аз бях принудена да искам секс. Дани беше принудена да убие. Моята сестра. На тринайсет. Не бих могла да си представя какво е да се гледаш как убиват някого, когото не си искала да убиват. Дани беше ли познавала Алина? Беше ли я харесвала? Но е била заставена да я убие все пак?
– Опитах се да убия и теб в онази килия, когато беше безмозъчна курва, но ти не умираше! Прерязах ти гърлото. Задуших те. Изкормих те. Отрових те! Но ти се връщаше. Накрая излях боя върху защитите, за да им позволя да те вземат и да те унищожат.
– Ти си изляла боя върху... Щяла си да ме върнеш на принцовете? – бях поразена. Тя се беше опитала да ме убие. Не го бях сънувала. Избутах и двете мисли от ума си. Исках отговори, а изглеждаше, че тя няма да остане жива още дълго. Гласът отекна от мен, отразявайки се от стените.
– Защо уби Алина?
– Малоумна ли си? Тя общуваше с врага! Шпионите ми я бяха проследили до къщата му и го бяха видели с Ънсийли! Беше достатъчна причина. А после го имаше и пророчеството. Щях да я убия при раждането, ако можех. Ако знаех, че е още жива, щях да я намеря.
– Знаеше ли коя е тя, когато я уби? Знаеше ли, че е дъщеря на Айла?
– О, разбира се – каза тя подигравателно. – Накарах Дани да я подмами при нас, когато момичетата ми казаха, че са забелязали необучена шийте зряща, така както я пратих за теб! Алина Лейн се представи тя, но в мига, в който я видях, аз разбрах коя е. Айла в плът и кръв, ясно като бял ден. И моята Кейли беше мъртва заради нея! – исках да я удуша с голи ръце, да изтръгна дъха ù. Отново и отново.
– Знаеше ли коя съм аз, когато ме видя в онази първа нощ?
Разтревожен поглед сбърчи веждата ù.
– Беше невъзможно. Ти не можеше да съществуваш. Не си била родена. Щях да знам, ако Айла беше бременна. Жените говорят. Никой никога не е споменал и дума за това.
– Как се измъкна Книгата? – настоях.
Лукава светлина пламна в очите ù.
– Мислиш, че аз съм я пуснала. Не съм направила такова нещо. Аз върша работата на ангелите! Един ангел дойде при мен и ме предупреди, че заклинанията, които я държат, са отслабнали. Заповяда ми да вляза в забранената зала и да подсиля руните. Само аз можех да го направя. Трябваше да бъда смела. Трябваше да бъда силна. Аз виждам, служа и защитавам! Винаги съм била до моите деца!
Сдържах дъха си. Книгата изкушаваше. Бях готова да се обзаложа, че не е имало ангел. Старата жена, която е трябвало да пази света от Шинсар Дъб, не беше усилила руните. Беше ги изтрила.
– Направих така, както ме инструктира ангелът. Твоята майка я пусна навън!