– Какво стана в нощта, когато Книгата избяга? Разкажи ми всичко!
– Ти си извращение! Ти си нашата гибел! – светлината в очите ù съответстваше на лукавата ù усмивка. – Аз ще умра тук, знам го, но няма да дам на такива като теб нищо. Айла беше предателка и ти си същата – тя сграбчи ръката ми и заби дребното си тяло срещу копието, извъртайки го. – А-а-а-а! – извика. Кръв шурна от устата ù.
Тя умря внезапно със зяпнала уста и широко отворени очи.
Пуснах я отвратена и отстъпих назад, гледайки я как се свлича на пода. Шинсар Дъб тупна на пода. Отстъпих назад припряно.
Зад мен Баронс ревеше. Погледнах през рамо. Крещеше и удряше невидима бариера, очите му бяха подивели.
– Всичко е наред – казах му. – Владея положението. Видях през илюзията.
Треперех. Беше ми студено и топло, и ми се гадеше. Всичко беше толкова истинско. Имах чувството, че съм убила майка си, въпреки че мозъкът ми знаеше, че не съм. За кратко бях повярвала на лъжите. И сърцето ме болеше от загубата на семейството, което никога не бях имала.
Погледнах отново към Роуина. Тя се взираше в тавана с празни очи и отпусната уста.
Шинсар Дъб лежеше между нас затворена. Изглеждаше вяла – масивен черен том с много ключалки.
Не се съмнявах, че беше избрала Роуина заради знанията ù по защитите, за да може да я внесе покрай предпазните заклинания на Баронс право в сърцето на силно защитения ни свят.
Върнах лентата назад, изолирайки момента, в който илюзията беше започнала. От мига, в който бях изскочила от Среброто, нищо не беше истинско.
Роуина и Шинсар Дъб са ме чакали в засада в книжарницата. Книгата беше забърсала ума ми, подбирайки подробности, които щях да приема за най-убедителни.
Никога не бях напускала кабинета, никога не бях последвала Баронс в задната част на магазина, нито бях седяла на дивана, нито се бях запознала с майка ми. Книгата ме беше „вкусвала“ при много случаи. Познаваше ме. И ме беше изиграла като виртуоз, прерязвайки най-съкровените ми чувства едно след друго.
Създаването на „баща“ за мен беше гениален ход. Беше съчетало спомени с копнежи и ми беше дало това, което исках най-много – семейство, безопасност, свобода от смазващите избори.
И всичко това, за да ме накара да предам амулета, да ме измами да поставя единственото нещо, способно да заблуди и двама ни, в ръцете на Роуина.
И ако бях... О, Боже, ако бях! Никога повече нямаше да разбера какво е истинско и какво не е.
Бях толкова близо да го направя, но Книгата направи две грешки. Бях я захранила с мисъл за Баронс и тя веднага го беше променила, за да го изравни с очакванията ми. После ù бях дала фалшив спомен, подсилен от амулета, и тя ми го беше изиграла обратно.
Не се съмнявах, че истинският Баронс е бил откъснат от мен през цялото време. Баронс, който беше стоял до мен в книжарницата, беше илюзия, която Книгата постоянно подръпваше, според данните, които получаваше от мен.
Почти те хванах... – измърка тя.
– Почти се брои само при ръчните гранати и подковите.
Взирам се надолу към Шинсар Дъб с черните ù корици и многото сложни ключалки. Но нещо не е както трябва. Никога не ми е изглеждала правилно.
Консултирах се със спомените си. Спомних си деня, в който Ънсийли кралят я направи. Това не беше както я беше направил.
– Покажи ми истината! – измърморих.
Когато истинската форма на Шинсар Дъб се разкри, ахнах. Изпята от плочи от най-чисто злато и късове обсидиан, тя беше изящна. От една от галактиките, в която обичаха да летят Ловците, бях призовал пурпурни камъни, които приютяваха мънички танцуващи пламъци. И въпреки че бях поставил ключалки горе и долу, те бяха декоративни, не бяха предвидени да я заключват. Моето кодиране беше достатъчна защита.
Или така мислех.
Бях я направил прекрасна. Бях се надявал красотата на подвързията ù да смекчи ужаса на съдържанието ù.
Усмихнах се тъжно. За кратко бях повярвала, че съм дъщеря на Айла. Нямах такъв късмет. Аз бях Ънсийли кралят. И отдавна беше време битката ми с моята по-тъмна половина да приключи. Според пророчеството, както го разбирах, щях да триумфирам над моето „чудовище отвътре“. Жаждата за илюзии ме беше накарала да изгубя себе си в живота, който никога не съм имала.
Свих ръце около амулета. Той блесна със синьочерна светлина. Аз бях епична личност. Бях силна. Бях създала този ужас и щях да го унищожа. Нямаше да бъда победена.
Не победена, МакКайла. Искам да се върнеш у дома.