А лицето му, Боже, лицето му! Познавах това лице. Бях виждала това лице. Наведено над мен. Държеше главата ми в ръцете си. Прегръщаше ме.
Докато се движеше в мен.
– Ти беше четвъртият в църквата! – извиках. Беше ме изнасилил. С другите си мрачни братя ме беше превърнал в безмозъчна черупка от личност, беше ме оставил разбита и гола на улицата. И аз щях да остана счупена завинаги, само че Баронс беше дошъл с щурм за мен с мъже и оръжия, беше ме отвел и ме беше сглобил отново.
Ънсийли принцът наклони глава. Изглеждаше също толкова неестествен, колкото братята му. Остри бели зъби блестяха на тъмната кожа на лицето му.
– Те щяха да те убият. Никога не бяха имали човешка жена преди. Даррок подцени тяхната страст.
– Ти ме изнасили!
– Аз те спасих, МакКайла.
– Щеше да ме спасиш, ако ме беше измъкнал оттам.
– Ти вече беше При-я, когато те открих. Животът ти свършваше. Дадох ти от моя еликсир...
– Твоят еликсир? – каза кралят благо.
– ...за да те спася от раните ти.
– Нямаше нужда да ме чукаш, за да го направиш!
– Аз те желаех. Ти ме отхвърли. Бяха ми омръзнали протестите ти. Ти ме искаше. Мислеше за това. Дори не беше там. Каква е разликата?
– И мислиш, че всичко е наред?
– Не разбирам възраженията ти. Не съм направил нищо, което вече да не е било направено от други. Нищо, което не си обмисляла. И го направих по-добре.
– Какво точно ми даде?
– Не знам точно – той имитира тона ми перфектно. – Никога не съм го давал на човек преди.
– Това еликсирът на кралицата ли беше?
– Беше мой – каза кралят.
– Аз го подобрих. Ти си минало – каза Крус. – Аз съм бъдещето. Време е да бъдеш ликвидиран.
Той щеше да ликвидира краля? Възможно ли беше?
– Деца. Трън в задника. Не знам защо изобщо ги направих. Ужасни връзки.
– Нямаш представа – каза Крус. – Да накарам кралицата да убие В’лане не беше първата илюзия, която изтъках и оставих за теб, стари глупако, въпреки че беше първата, която ти видя. Тази е първата – той се наведе, сграбчи в юмрук косата на кралицата и я вдигна. Одеялата паднаха.
Кралят застана напълно неподвижен.
В очите му видях будоара в черно и бяло, останал само с празни спомени, безкрайни пусти години и вечна скръб. Видях самота, толкова огромна и всеобграждаща, колкото крилата му. Познавах радостта от съюза им и отчаянието от раздялата.
Вече не вярвах на ничие лице. Потърсих центъра си на шийте зрящ, укрепих го с амулета и настоях да ми бъде показана истината.
Тя все още беше наложницата. Смъртната любима на краля, тази, заради която той беше полудял, беше създал Шинсар Дъб и беше зарязал цялата си раса.
– Като настояща кралица смъртта ù ще ми гарантира Истинската магия на расата ни. Аз я спасих, за да я убия пред теб, преди да те ликвидирам. Но този път, когато видиш смъртта ù, няма да бъде илюзия.
Когато кралят не каза нищо, Крус добави нетърпеливо:
– Не искаш ли да знаеш как го направих, упорит стар задник? Не? Никога не си говорил, когато е било важно. Когато ти отиде да се биеш с кралицата, аз отнесох на наложницата още един от прочутите ти еликсири, но този път не беше еликсир, беше чаша, открадната от Котела на забравата. Тя стоеше в твоя будоар, докато изтривах всеки спомен за теб. Когато стана като чист лист, я наведох и я чуках. Скрих я от теб там, където знаех, че никога няма да я потърсиш. В двора на Сийли. Заех мястото на В’лане и се престорих, че тя е човешка жена, от която съм очарован. С времето, докато придворните пиеха от Котела и забравяха, докато Сийли принцеси се издигаха на власт и бяха сваляни, тя стана една от нас. Аз постигнах това, което твоите отвари не успяха. Времето във Фае, нашите еликсири и начина ни на живот я направиха Фае. Не е ли иронично? Дойде ден, в който тя беше толкова силна, че стана наша кралица. През цялото време тя беше там, жива, но ти никога не погледна. Държах я в единственото място, на което знаех, че арогантният Ънсийли крал няма да отиде. Ти лежеше с твоето недоволство, докато аз лежах с твоята кучка. Твоята наложница стая моя любовница, моя кралица. А сега нейната смърт ще ме превърне в теб.
Очите на краля бяха тъжни.
– И то по повече начини, отколкото мислиш, ако беше истина. Но други стоят на пътя ти – той погледна към мен.
Очите ми се разшириха и поклатих глава моментално.
– Какво се опитваш да направиш? Да го накараш да ме убие? Аз не стоя на пътя му.