Следвам я като нощна пеперуда, която лети към пламъка.
Според В’лане наложницата била смъртна. Всъщност нейната смъртност била първата плочка от домино, заплетено в дълга поредица, която се изплъзнала от контрол и довела до този момент.
Преди почти милион години Сийли кралят помолил истинската Сийли кралица (след смъртта ù не една принцеса се е възкачвала на престола само за да бъде измествана от друга, постигнала по-велика сила и подкрепа) да превърне наложницата му във Фае и да я направи безсмъртна, за да може да я задържи завинаги. Когато кралицата отказала, кралят построил на наложницата си Белия палат вътре в Сребрата. Той скрил възлюбената си от отмъстителната кралица там, където можела да живее, без да остарява, докато той успеел да усъвършенства Песента на Сътворението и сам да я направи Фае.
Само ако кралицата била изпълнила тази единствена проста молба! Но водачката на Истинската раса била властна, ревнива и дребнава.
За съжаление усилията на краля да дублира Песента на Сътворението (тайнствената материя на създанието, сила и право, които кралицата на тяхната матриархална раса егоистично кътала) създали Ънсийли – несъвършен полуживот, създания, които той нямал сили да убие. Те живели. Били негови синове и дъщери.
Той създал нов свят – Двора на сенките, където децата му можели да играят, докато той продължавал работата си, подтикван от любов.
Но дошъл ден, в който бил предаден от едно от собствените си деца и бил открит от Сийли кралицата.
Те се сблъскали в една последна битка. Сийли се нахвърлили върху мрачните си събратя, които търсели само правото си да съществуват.
Плочките на доминото падали една след друга: Смъртта на Сийли кралицата от ръката на краля, самоубийството на наложницата, актът на изкупление, в който Сийли кралят създал смъртоносната Шинсар Дъб.
Той се прекръстил на Ънсийли крал. Никога повече нямало да бъде свързван с дребнавата злоба на Сийли. Затова щял да бъде Ънсийли, което буквално значи не Сийли. Вече не наричал своя дом Двора на сенките, в който се криел, за да се труди. Дворът станал просто Ънсийли.
Тогава обаче, дворът бил превърнат в затвор за неговите деца, страховито място от сенки и лед. Последният акт на жестоката Сийли кралица бил да използва Песента на Сътворението (но не за да създаде, не за да направи любимата му безсмъртна!), а за да унищожи, да впримчи и да измъчва за цяла вечност всеки, дръзнал да не ù се подчини.
И плочките на доминото падали...
Книгата, побрала знанието на Ънсийли краля – целия мрак и зло, и тя някак си се озовала в моя свят, пазена от хора. Била е пусната на свобода по начин, който тепърва ще установя, но в едно съм сигурна: убийството на Алина, моят объркан живот и смъртта на Баронс – всички те са резултат от верига Фае събития, които започнали преди милион години заради една смъртна.
Моят свят и ние, хората, сме просто пионки на една вечна шахматна дъска.
Ние сме застанали на пътя.
Джак Лейн, който е изключителен адвокат, би изправил на съд не Даррок, а Ънсийли краля и би изградил убедителен случай срещу наложницата за вина поради обвързаност.
Тъй като немислимото се случило и истинската кралица умряла преди да има възможност да предаде Песента на Сътворението на една от принцесите като нейна приемничка, расата на Фае започнала да запада. Много принцеси се възкачвали на Сийли трона, но малцина се задържали дълго, преди някоя друга да изтръгне властта им. Кралици били убивани, други просто детронирани и прокуждани. Вътрешните борби се разраснали и превратите станали по-чести. Расата на Фае станала ограничена. Всичко, което било, вече било всичко, което можело да бъде някога.
Не се правело нищо ново. Били изгубени някои стари сили, а през еоните древната магия била забравяна, докато един ден настоящата кралица вече не била способна да поддържа отслабващите стени между световете и да задържа контрола върху смъртоносните Ънсийли.
Даррок изследвал тази слабост и съборил стените между световете. Сега Фае и хора се съревновават за контрол над планета, която е твърде малка и твърде крехка за двете раси.
И всичко това заради една смъртна – плочката, която започнала да бута всички останали.
Следвам жената, за която подозирам, че е тази смъртна (и която е пред мен по начин, по който изглежда, че не е съвсем там) по мастиления коридор.
Ако тя е наложницата, не мога да призова никакъв гняв към нея, а може би би трябвало да опитам.